Разликите в заплатите в страните-членки на ЕС се увеличават

Докато средната заплата в „богатите“ страни от ЕС възлиза бруто на около 1 200 евро месечно през януари 2005 г., то в новите членки от Централна и Източна Европа тя е между 100 и 200 евро.

Така например съотношението между най-голямата минимална залата, която е в Люксембург ( 1 467 евро), и най-ниската - тази в Латвия (116 евро), е 1 към 13.

1 към 3 пък е съотношението между минималните заплати в „старите“ страни-членки със среден стандарт, включващи основно Испания, Португалия и Гърция (между 400 и 700 евро), и групата на „богатите“, включваща Франция, Великобритания, Ирландия, Холандия и Белгия.

Германия няма фиксирана със закон минимална заплата и не се включва в изследването.

При все това разликите между страните значително се понижават, ако се сравнява заплатата с покупателната способност на гражданите, т.е. като се вземе предвид жизненият стандарт за всяка една страна.

Така разликата между Латвия и Люксембург е едва 1 към 5, тъй като в новите страни-членки животът е доста по-евтин.

Анкетата отчита и различна еволюция на стандарта на живот в страните-членки от пет години, измерена на базата на повишението на минималната заплата и това на потребителските цени.

Въпреки че във Великобритания и Холандия се констатира определено повишение на жизнения стандарт, тенденцията е обратна във Франция, Испания, Белгия и Португалия.

Сред новите членки положението е неблагоприятно в Полша и Унгария, но е положително за останалите страни.

Друг извод от изследването е, че ако във Франция процентът на хората с минимална заплата е сравнително висок (13,4%), то във Великобритания, Испания, Холандия и Ирландия той е под 3%.

Междувременно почти в целия ЕС процентът на жените получаващи минимална заплата е по-голям от този на мъжете.