2014 г. - трудни времена за българския туризъм

Проблеми и със законодателството

Освен вече споменатите замразени наредби към Закона за туризма, стана ясно и друго – нужда от промяна в Закона за обществените поръчки и за публично-частното партньорство. Според бизнеса в сегашния си вид Законът за обществените поръчки предпоставя императивно да се избере изпълнител на дадена поръчка за най-ниска цена, независимо какво качество предлага. В този смисъл всички обществени поръчки, които имат контакт с туристическия бизнес, имат този недостатък. По отношение на публично-частното партньорство опасенията също са за корупционни схеми, които са възможни заради вратички в закона.

Друг голям проблем, който също продължава да чака решение от новото управление, са туристическите атракции, които са публично-частна собственост, или огромният ресурс, който държавата притежава, но не стопанисва и не може да развива. В тази посока бе обявено създаването на специално звено в министерството, което ще задвижи нерешените с години въпроси.

Изкривена статистика – погрешни политики

През годината Министерството на икономиката и енергетиката бе обвинено, че гледа „с розови очила“ и поднася на обществото манипулирани данни, базирайки се на статистиката на Националния статистически институт (НСИ) и БНБ за броя на туристите и приходите от туризъм. Според туроператори обаче данните са натоварени със сериозна грешка, тъй като отчитат броя на посетителите в страната с цел бизнес, гостувания и туристическа цел, а не само с цел почивка. Данните на централната банка пък също били неточни, защото изчисляват приходите на база обменена валута, в което обаче влизат и парите, пращани от българите, работещи в чужбина.

Именно в тази връзка министърът Ангелкова обяви и създаването на отделна дирекция в министерството, която да се занимава с анализи и статистики, които да бъдат адекватни, насочващи към правилните политики, а не да оставят сектора „изгубен в цифрите“.

Нови политики за старите послания

А иначе целите и приоритетите в туризма като ключов отрасъл за икономиката неизменно се прехвърлят от година на година. Те остават и занапред - превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация, ръст на туристите и увеличение на приходите, развитие на потенциала на страната за различни видове туризъм – балнео, спа, гурме, културен, селски, еко, голф и други, които да превърнат България в страна на четири сезона.

За постигането на тези цели ни чака разработването на нова устойчива национална стратегия за туризма с хоризонт 2020 година. Очаква се тя да заложи обособяването на регионални туристически брандове чрез туристическо райониране, да уреди правния статут на националните курорти, да се създаде регистър на туристическите атракции. Ще се прави и конкурс за ново туристическо лого, което да заличи лошия привкус от фиаското с туристическата емблема от миналата година.

А имаме и нова амбициозна задача – превръщането на България в разпознаваема целогодишна туристическа дестинация, която да бъде в топ пет на европейските пазари.

Каква беше 2014 г. според вас? Кои са ключовите събития и какви са очакванията ви за следващата година? Какво ще движи пазарите?

Пишете ни на info@investor.bg c вашите мнения. Най-интересните от тях ще публикуваме в Investor.bg. Очакваме ви!