2014 г. - трудни времена за българския туризъм

2014 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция „Икономиката през 2014 г.“.

През 2014 година българският туризъм се оказа под ударите не само на продължилата вътрешно-политическа и икономическа криза у нас, но и на кризата в Украйна – два сериозни фактора, които очаквано оказаха негативно влияние върху туризма у нас.

Равносметката сочи, че 2014 година приключва с 8% спад в броя на туристите в България и с двойно по-голям спад от 14% в приходите от туризъм. С основания годината бе определена като изключително трудна за туристическия сектор, но и белязана от радикална промяна в институционално отношение - държавното управление на туризма вече е в ръцете на отделно министерство.

Спадове от различни посоки

Спадовете за българския туризъм дойдоха от няколко посоки. Летният сезон бе белязан от вълната от фалити на руски туроператори в комбинация с девалвацията на руската валута заради кризата в Украйна и санкциите срещу Москва. За нашия туризъм проявлението е мигновено и осезаемо - спад в изходящия туризъм на руски и украински туристи не само през лятото, но и през зимния туристически сезон. Статистиката отчита 10% общ спад на туризма през лятото. Очакванията обаче са в положителна посока – спадът, генериран до есента, да бъде компенсиран от ски туристите с очаквания ръст от 5% за сезона.

Слабите резултати от летния сезон бяха засилени и от друго събитие с отрицателен знак - наводненията и лошите климатични условия у нас, което се отрази не само на вътрешния, но и на входящия туристически поток.

В разгара на летния сезон в рамките на месец станахме свидетели на поредица от фалити - на седем руски туроператора, които в комбинация с лошото време отказаха голяма част от руските и украинските туристи от лятна ваканция по Черноморието ни. 

Сривът на руския изходящ туризъм вече влияе негативно и на започналия зимен туристически сезон у нас – очакванията са за спад на туристите от руския и украинския пазар с около 2% по предварителни данни. 

Революционна промяна в държавното управление на туризма

На този фон и браншът, и политическите партии, се обединиха около едно – необходимостта от създаване на отделно министерство, което да се занимава с туристическите политики, със специфичното законодателство и проблемите на сектора и индустрията в детайли. Това бе и една от големите положителни промени, която индустрията успя да извоюва от управляващите – създаването на Министерство на туризма, а посоченият министър - Николина Ангелкова, получи одобрението на бранша. 

Туристическият бизнес заяви и големи очаквания към новия министър. Става въпрос за приемане на редица наредби към Закона за туризма, които регламентират условията и правилата за бизнес с оглед намаляване на сивия сектор. Също така става дума за работа по възвръщане на туристическите потоци от пазарите на Европейския съюз, които да гарантират устойчивост на туризма ни. А от тук да разрешат и основен проблем за сектора – да възстановим позициите си на ключови пазари като Германия, Великобритания и скандинавските пазари, които загубихме в последните години. От бранша са категорични, че тъкмо на тези пазари са туристите, които могат да променят туристическия облик на България, защото това са високоплатежни туристи, които биха консумирали туристически продукти, различни от класическата морска ваканция, и са с потенциал да променят имиджа на България като туристическа дестинация пред света.

Драматичен спад от ключови европейски пазари

За драматичен спад на туризма от ключови за страната ни европейски пазари алармираха от бранша през годината. Бяха оповестени данни за първите осем месеца на годината, според които общият спад в туризма е от близо 6%, а спадът от пазарите от Европейския съюз – близо 16%. Индустрията разчете тези данни като изключително тревожни и като устойчива тенденция на спад, защото говорят за масово общо отстъпление на европейските пазари от България.

Сериозно отстъпление беше регистрирано от Германия - с 10,4%, Румъния – 17,8%, Великобритания – 24,4%, Гърция – 25,9%. Осезаем спад за осемте месеца отчетоха и от скандинавските пазари – Дания – с 36,8%, Швеция – 36,9%, Нидерландия – 20,9%, Унгария – 35%.

Бяха маркирани и положителни данни - Македония и Сърбия запазиха туристическия си поток към България. Израел бележи ръст от 29%, а Турция - 30 на сто.

Парите за реклама – отново горещ картоф

През есента от бранша изнесоха някои разкрития за разходване на средствата за национална реклама от вече бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Според справката бюджетът за национална реклама е бил около 10 милиона лева, от които 3,4 милиона лева са похарчени по международни изложения, при условие че участниците сами финансират половината от сумата за участието си. За медийна реклама са похарчени едва 49 хиляди лева, за външна реклама – 198 хиляди лева, за маркетингови проучвания и за електронно присъствие не е похарчен нито лев, което от индустрията определиха като неглижиране на проблемите. Тъкмо в тази посока бяха и първоначалните заявки на Николина Ангелкова, която обяви, че ще насочи ресурсите на ведомството основно към национален маркетинг и реклама за устойчиво развитие на туризма, ще са прави и нова стратегия за сектора.