Какво очаква фармацевтичната индустрия от бъдещата власт в България?

Политики, ориентирани към резултатите от лечението, и консенсус по устойчива и предсказуема лекарствена политика. Това очаква фармацевтичната индустрия от бъдещите управляващи.

Ако политическите сили в България, които участват в надпреварата за следващия парламент, искат да постигнат устойчивост на здравната система, трябва да осигурят няколко ключови решения за сектора – улеснен достъп до иновации, фокусиране на финансовите политики върху резултатите от лечението, постигане на консенсус за дългосрочни здравни политики, надхвърлящи мандата на едно управление. Това са тезите, около които се обединиха представители на фармацевтичната индустрия в рамките на дебат „Отговорно за здравето: важни политики, ключови предизвикателства, възможни решение“.

Според Николай Хаджидончев, председател на Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФарма), постигането на консенсус по важни приоритети в здравеопазването и тяхната приемственост е пътят за преодоляване на проблемите.

Прогенеричната политика винаги е била във фокуса на предизборните програми на партиите, подчерта той в изказването си. Въпросът е доколко те са постигнали устойчивост и са в полза на пациента. Генеричната политика оптимизира публичните разходи за лекарства и съдейства за адекватно и достъпно лечение на пациентите, напомни той и допълни, че генеричните медикаменти спестяват ресурс за скъпите иновативни терапии.

За устойчива и предсказуема прогенерична политика е необходимо да се потърси консенсус между основните политически сили за стратегическа здравна политика в България през следващите 10 години и дори извън мандата на следващия парламент, призова Хаджидончев.

Необходима е приемственост, план с конкретни стъпки с хоризонт извън мандата на едно управление, смята председателят на БГФарма. Ако партиите постигнат консенсус по ключовите приоритети в здравеопазването и те да бъдат разписани, така че всяко следващо управление да следва тези стъпки, това ще е добре за пациентите, за индустрията и за всички в процеса, посочи той.

Консенсусът в здравеопазването трябва да бъде концентриран не само върху дългосрочни устойчиви политики, но и върху резултатите от лечението на пациентите, а не толкова върху разходите, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Бюджетната дисциплина е важна, но не трябва да е водеща, смята той. Заплащането за резултат не може да се случи веднага, но елементът на резултата трябва да бъде част от финансирането на здравеопазването и решенията за разходването на публичните средства, посочи Денев. 

Предприетите досега мерки за въвеждане на резултат в здравната система не бяха толкова успешни, коментира Денев и припомни една от тях - отменената от съда мярка за проследяване удовлетвореността от болничното лечение чрез пациентите.

За важните стъпки в здравеопазването е необходим консенсус и партньорство, а не едностранно наложени от дадена институция решения, подчерта още Денев.

Съществен момент при бъдещи решения за финансиране на системата и заплащането на лекарствата от публичния фонд следва да имат само обективните фактори, които са довели до положителен здравен резултат, а не субективните, продължи той. Би могло да се проследи европейският опит в това отношение – индикатори за лечение на заболяванията, регистри на данни, електронни досиета на пациентите. В рамките на три години това би могло да стане елемент от взимането на решения за разходването на публичните средства в здравеопазването, предложи Деян Денев.

Здравето е разход и инвестиция, каза в рамките на дебата д-р Красимира Чемишанска, директор на Амджен България и президент на Американската търговска камара в България (AmCham).

Инвестициите във фармацевтичния сектор са в пряка връзка с иновациите, които водят до по-добър здравен резултат. Достъпът до иновации е ключов и всяка политическа сила, която иска да осигури устойчивост на системата, трябва да осигури достъп до иновации, категорична е тя.

Очакваме бъдещото управление да продължи изграждането на инфраструктурата на здравната система, която показва кои иновативни технологии трябва да се плащат с публичния ресурс. Нужна е система от мерки, които ще доказват кои са иновациите, водещи до най-добър здравен резултат, каза още тя.

Индустрията още веднъж заяви готовност за партньорство с властта по изграждането на система от мерки и регулации, която ще позволи по-висока ефективност на публичния ресурс.

Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз, попита дали политиците са склонни да приемат самостоятелен закон, който да разпише правила за подобряване на достъпа на пациентите до фармацевтична услуга. Дали политиците биха подкрепили солиден диалог с експерти, съсловни и пациентски организации и да уважават мнението на съсловията, попита още Гетов и призова за формулиране на няколко приоритета в сектора, които да бъдат следвани устойчиво.

Българският лекарски съюз (БЛС) поиска от бъдещите управляващи оптимизиране на здравноосигурителния модел, промени в редица здравни закони и в повечето наредби. Лекарският съюз очаква и финансова независимост на Здравната каса, като бюджетът на фонда трябва да излезе от консолидирания държавен бюджет.

Държавата да не гледа на здравеопазването само като разход, а и като инвестиция в бъдещ икономически растеж, поиска още БЛС. Обществото очаква необходимото увеличение на публичния ресурс за здраве според потребностите и намаляване на личните плащания.

Лекарският съюз очаква и конкретно увеличение на дела за здраве от БВП, повишена събираемост на здравните вноски, в НЗОК да се превеждат в пълен размер здравните вноски от държавата за лицата, които осигурява, остойностяване на медицинските дейности и на медицинския труд. Да се дефинира основният пакет, който да се финансира от НЗОК с публичен ресурс, и допълнителен пакет, финансиран от други източници, настоява още организацията.