Нулева година за инфраструктурата, която чака новите европейски пари

Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

2021 г. може да се определи като почти „нулева“ за инвестициите в транспортна инфраструктура. Инструментите за финансирането на строителството на жп и пътна инфраструктура за периода 2021-2027 г. все още се структурират. Работи се по довършването на вече започнати проекти.

Строителната продукция в сектора „Инженерно строителство“, където влиза инфраструктурата, ускорява спада в края на деветмесечието, откогато са последните данни. Отделно секторът премина през най-тежките финансови и корупционни скандали и разкрития около строителството на магистрала „Хемус“.

Вече трети програмен период България не успява да довърши и една единствена железопътна магистрала. Бави се и изпълнението на два ключови проекта – жп линията Волуяк–Драгоман и последната отсечка от магистрала „Европа“ Сливница–София, заради което има риск от загуба на пари за финансирането на строителството.

За следващия програмен период България може да разчита на над 4 млрд. лева за транспортна инфраструктура, с акцент върху жп проектите. От тях около 3,7 млрд. лева са по новата оперативна програма „Транспортна свързаност“, а останалите ще са по Плана за възстановяване – за разширението на метрото в София до „Левски-Г“ и към кв. „Слатина“. Ако програмите бъдат одобрени в следващите месеци, до края на 2022 г. и началото на 2023 г. може да започне и изпълнението на проектите, включени в тях. Най-мащабният е отсечката на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.

Строителството в низходящ тренд

Към края на септември, откогато са последните данни на Камарата на строителите в България, общата строителна продукция намалява с 21,6% на годишна база при спад под 4,4% година по-рано и от 0,3% за цялата 2020 г.

Понижението се определя основно от свиването на сградното строителство, но темповете на спад на строителната продукция от инженерното строителство също се ускоряват.

Към края на септември строителната продукция от сектора „Инженерно строителство“ намалява с 18,9% в сравнение със същия период на 2020 г. при 0,9% спад към края на септември 2020 г. и ръст от 4,2% за цялата 2020 г.

Безработните в отрасъл строителство за деветмесечието на 2021 г. са 15,9 хил. души, или 8,9% от общо регистрираните безработни. Спрямо деветмесечието на 2020 г. данните показват, че безработните лица в сектор строителство се увеличават с 3,2 хил. души, или с 25,2%.

Преките инвестиции за деветмесечието на 2021 г. в отрасъл строителство са с отрицателна стойност и възлизат на -51 млн. евро, като спрямо деветмесечието на 2020 г. намаляват със 118,1 млн. евро (176%), изчисляват още от Камарата.

Що се отнася до обявените обществени поръчки в сектора, и броят, и стойността им растат за деветмесечието. Спад е регистриран само при поръчките за ВиК инфраструктура, които ще тръгнат при одобрение на новата програма „Околна среда“. Поръчките за инженерна инфраструктура, сградно строителство и енергийна инфраструктура също се увеличават, но са по-малки по размер, обявени от общини и по-малки административни структури.