Картел или не?

През последните два месеца Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) активизира доста дейността си, налагайки глоби за картелни споразумения в немалко браншове, в т.ч. на хлебопроизводители, млекопреработватели, застрахователи, адвокати, производители на олио и на пилешко месо. Според някои санкциите са основателни и са логичното и следствие при ценови споразумения, други пък смятат, че в някои от случаите, в усилията си да бележи дейност, регулаторният орган се престарава.

„Смятам за правилни действията на КЗК по налагане на глоби за картелни споразумения в различни браншове, дори не е зле комисията да е още по-строга”, коментира за Investor.bg съпредседателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Александър Божков.

По думите на Божков „под маската на браншови организации големи фирми от някои браншове се сдружават и се опитват да диктуват цените на съответните стоки или услуги в посока на повишение. А по този начин губят малките фирми от браншовете и гражданите, които се обезверяват относно силата на свободния пазар и на конкуренцията. „Затова КЗК е призвана да защитава техните права и правилата на свободната конкуренция, както е в другите страни на ЕС“.

На по-различно мнение по въпроса е обаче консултантът от Industry Watch Лъчезар Богданов. Според него в част от случаите „КЗК демонстрира хиперактивност, разследвайки за ценови споразумения фирми от браншове, където няма картелиране, като например наложените глоби при производители на олио и мляко и разследването за картелиране на фирмите за горива”. Експертът допълни, че всъщност напоследък се забелязва и голяма активност на антимонополните органи на ЕС.

Богданов посочи още, че смята за положителни разследванията и глобите на КЗК на сдружения от някои браншове, които според него имат протекциите на държавата (чрез въвеждането на минимални цени на услугите им), като например сдружения на адвокатите и архитектите.

От своя страна, зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев посочи, че по принцип камарата е против картелите и картелирането. Обаче, по думите му - без да е е запознат в подробности с отделните случаи, при които КЗК напоследък е наложила глоби, смята, че умишленото поддържане на високи цени на пазара на дадени стоки или услуги или намеренията за такова трябва да са добре доказани от КЗК.

Според Колев не е изключено в някои случаи съответните фирми всъщност да не се имали намерение да правят картелно споразумение, но въпросният документ, който са подписали, „поради юридическо незнание“ да не е оформен правилно. А КЗК, от своя страна, тълкува нещата от законова гледна точка и налага глоби.

Дали въобще е коректно спрямо останалите участници на пазара да бъдат подписвани подобни споразумения – това е въпрос, който за много от случаите на наложени глоби ще бъде решаван в съда, ако санкционираните изпълнят заявените си пред медиите намерения да обжалват решенията. На пресконференция днес няколко браншови организации, попаднали под ударите на КЗК, отново ще изразят несъгласието си с действията на регулаторния орган, остава да видим какъв ще е отговорът на комисията и бъдещата й политика.