Лични сметки, а не обещания

Провеждането на каквато и да е реформа без ясна визия и цел, тоест без да има яснота към какво точно сме се запътили, би обезсмислило самата реформа, правейки я хаотична, непоследователна и най-важното – безпринципна. Това се казва в становище на Независимия съвет за пенсионна реформа в България.

Членове на Независимия съвет за пенсионна реформа са икономистите Петър Ганев, Светла Костадинова, Владимир Каролев, Георги Ангелов, Георги Ганев, Лъчезар Богданов, Георги Стоев и Десислава Николова. В съвета могат да бъдат поканени и други участници, включително и представители на държавни институции.

Първата задача на пенсионния съвет бе да се обедини около обща визия за работещ пенсионен модел, която да бъде и крайната цел на провежданата реформа.

Визията ни за работещ пенсионен модел стъпва на следните принципи:
- реални спестявания, а не трансфери;
- независимост, личен избор и отговорност;
- стабилност и устойчивост.

Пенсионният модел в България не отговаря на нито един от тези принципи. Спестяванията засега играят маргинална роля, като системата се гради около трансфери от трудоспособното население към пенсионерите. Хората нямат избор нито колко да плащат, нито каква пенсия да получават. Отговорността е размита и всички са зависими от политическите процеси в страната като например резултатите от изборите, дебатите около бюджета и неизбежния популизъм.

Всичко това трябва да отсъства в бъдещия пенсионен модел, смятат икономистите.

Работещият пенсионен модел е този, при който хората реално осигуряват старините си – не се разчита на обещания и трансфери, а на реално спестени пари от същия този човек, който бива осигурен. Водещият елемент са личните спестявания, а държавата играе допълваща социална роля.

Такъв пенсионен модел ще изглежда по-следния начин:

- Всеки отделя част от заплатата си в лична пенсионна сметка – един разумен размер на вноската, съдейки от опита на повечето страни с подобни модели, би бил 10 процента;

- Всеки сам управлява парите в личната си сметка;

- Държавата регулира системата – да не се поемат неразумни рискове, да има прозрачност и информираност;

- Държавата подпомага хората, които не са натрупали достатъчно средства за пенсиониране;

- Всеки сам определя кога да се пенсионира и съответно колко да спестява.

Подобен модел би имал два стълба – личен капиталов и държавен социален. Този модел също е солидарен като държавата поддържа защитни механизми, но системата няма да бъде заложник на тази солидарност. Държавният социален стълб се грижи за тези, които имат нужда, но не подчинява целия модел на „солидарността” си. Водеща роля ще има личният капиталов стълб.

„Личните пенсионни сметки не са нововъведение или експеримент на местна почва. Всъщност, ако се разходим из Европа, е доста по-вероятно да срещнем човек с лична пенсионна сметка, отколкото без такава. Преходът от разходо-покривния модел към капиталов се извършва в много от развитите страни и именно личните пенсионни сметки попадат във фокуса на промяната“, се казва в становището.

В редица страни разходо-покривният модел постепенно се измества от капиталовия модел с лични сметки, като новопостъпващите на трудовия пазар се осигуряват единствено чрез лични сметки. В това отношение България изостава спрямо развитите страни, а също и спрямо някои от най-бързо развиващите се страни в Централна и Източна Европа като Словакия, Полша, Литва и т.н.

Възможностите за достигането до този модел, тоест същността на самата реформа, са основното предизвикателство в работата на Независимият съвет за пенсионна реформа, посочват неговите членове. Теоретични постановки, както и опитът на развитите страни (сред които се открояват Холандия, Австралия) ще бъдат използвани за ясното разписване на възможностите за преход към подобен модел с водеща роля на личните пенсионни сметки.