Радикалната криза в еврозоната изисква радикално решение

Дълговата криза в еврозоната има ясно решение, което европейските правителства продължават упорито да заобикалят заради неговата радикалност, пише колумнистът на Financial Times Волфганг Мюнхау.

Той критикува европейските институции за това, че избягват правилния отговор на кризата, като смятат, че спасителният фонд може да покрие всички рискове. Това е поредният пример за самодоволството, с което много европейски политици подхождат към сегашната криза, коментира Мюнхау.

Според него решението на дълговата криза в еврозоната започва с незабавно преструктуриране на дълга на трите най-задлъжнели страни в еврозоната – Гърция, Ирландия и Португалия. За тази цел могат да се използват различни схеми, важното е задълженията на публичния сектор да се намалят до по-устойчиво равнище, посочва той.

Това, разбира се, няма да разреши проблема, а ще се случи точно обратно - пазарите на облигации ще замръзнат. Инвеститорите бързо ще решат, че всички държавни облигации в еврозоната се несигурни, с изключение на немските.

Ето защо, за да е успешен планът, има още две важни стъпки. На първо място трябва да се намери начин да се отдели държавния дълг от финансовия дълг, т.е. да се отделят задълженията на правителствата от тези на банките. За тази цел трябва да се променят правомощията на Европейския съвет за финансова стабилност, който да се натовари с преструктуриране и раздробяване на банките в Европа.

По този начин проблемите с платежоспособността и стабилността на банките ще се отделят и няма да се бъркат с тези на правителствата на страните в еврозоната, посочва колумнистът.

Това ще облекчи натиска върху държавния дълг, но няма да реши проблема с липсата на доверие към задлъжнелите страни. Ето защо решението е всички останали държавни облигации на 15-те страни от еврозоната, съществуващи и нови, да се обединят в единна суверенна облигация на еврозоната.

Тъй като единната облигация представлява ядрото на фискалния съюз, ще трябва да се създаде и функционираща институционална структура. Това означава, че еврозоната ще трябва да има финансово министерство, много правила и демократичен контрол, което е равносилно на смяна на режима и изисква нов европейски договор, пише Мюнхау.

Решението е радикално, но ще сложи край на кризата и на всички спекулации за дълголетието на еврото. То обаче няма никакъв шанс за успех, скептичен е авторът на анализа. Германия не би позволили това да се случи, промяната на Лисабонския договор е обречена на провал, а страните членки никога не биха се отказали от контрола над банковия си сектор.

Сегашната криза е заради липсата на надеждна система за управление, която страните от ЕС е трябвало да изградят преди години. Ето защо липсва надежден спасителен план, план за обявяване на фалит или излизане от еврозоната. Вместо това ЕС бездейства през първото благосклонно към еврото десетилетие. Това е причината еврозоната да се бори едновременно с финансова криза и криза на управлението сега.

Вместо да се насочат към правилното решение Франция и Германия искат да въведат клаузи за страните в еврозоната за опции за преструктуриране на държавните дългове при издаването на ДЦК занапред. Но предложението вероятно ще се отхвърли от страни като Испания и Италия.

Дълговата криза може да се задълбочи и ако неизвестен технократ се назначи да ръководи Европейската централна банка, когато сегашният й президент Жан-Клод Трише се оттегли от поста следващата есен. Докато вероятният му заместник Аксел Вебер умело отклонява вниманието от себе си, съществува опасност ЕС да прибегне още веднъж до малко известен кандидат, подобно на Хермай Ван Ромпой, който в първата си година като президент на Европейския съвет не успя да осигури лидерство по време на криза.

Още по-тежко на кризата би се отразило решението да се принудят облигационерите на ирландските банки да се откажат от вземанията си. Ако това се случи, рисковите премии по ДЦК от еврозоната ще се повишат прекалено много. Ето защо трябва да се раздели банковият риск от държавния риск, а последният да се обедини чрез общи облигации.

Еврозоната все по-бързо маневрира към избора между две алтернативи, смятани за немислими: фискален съюз или разпадане. И ако първото предложение е нереалистично, то последиците от втория вариант са наистина немислими.