Ирландия ще пробва облигационните пазари

Във вторник Ирландската централна банка ще се опита да набере до 1,5 млрд. евро чрез продажбата на дългосрочни ДЦК на фона на възобновените опасения за състоянието на публичните финанси на страната, пише Wall Street Journal. Анализатори очакват аукционът да протече гладко, но също както миналата седмица, бившият „келтски тигър“ вероятно ще трябва да плати необичайно висока цена за заема.

През миналата седмица инвеститорите отново се фокусираха върху кредитните проблеми на Ирландия и Гърция. Все по-скъпо струващата държавна подкрепа за ирландските банки и особено за държавните Anglo-Irish Bank и Allied Irish Banks накара много анализатори да предположат, че бюджетният дефицит на Ирландия не е около 14%, а по-скоро 25%.

Новината, че гръцката рецесия се е задълбочила през второто тримесечие на годината – вероятно влошена от мерките за ограничаване на бюджетния дефицит – илюстрира колко ще е трудно за силно задлъжнелите страни в Южна Европа да възстановят икономиките си и в същото време да ограничат огромния си външен дълг. Последните тревоги около Гърция и Ирландия още повече задълбочават пропастта между по-слабите европейски икономики и Германия, чиято икономика през второто тримесечие на годината отбеляза най-бързия темп на растеж от обединението на страната в началото на 90-те години.

В понеделник гръцките и ирландските ДЦК отново бяха подложени на натиск, докато цените на свързаните с тях кредитни суапове за защита от фалит се повишиха поради притеснения за платежоспособността на двете страни.

В отговор на последните слухове за състоянието на ирландската икономика, анализатори на кредитната агенция Moody’s обявиха, че за Ирландия и нейните банки най-лошите времена „вероятно са отминали“.

Wall Street Journal посочва, че за ужасяващото представяне на ирландските ДЦК може би има други причини. На първо място, ирландските облигации, които реално се търгуват, вероятно са твърде малко, а по-малката пазарна активност обуславя и по-високата волатилност, с резки промени на цените. Друг аргумент е фактът, че инвеститорите купуваха като луди супер-сигурните германски ДЦК, понижавайки значително тяхната доходност, до голяма степен поради някои не особено конкретни опасения за глобалната икономика.

Това от своя страна задълбочи така наречения „спред“ между цените, които Ирландия и Германия трябва да плащат, за да получават финансиране от пазарите. Цените на кредитните суапове за защита от фалит вероятно просто следват спредовете при облигациите.