Как дълговата криза удари Холандия

Холандците поне до скоро не попадаха в списъците на държавите в Европа, разтърсени от дълговата криза и принудени да предприемат мерки за икономии. Миналата седмица обаче правителството в Амстердам падна в опита си да ореже бюджетните разходи с 14 млрд. евро, за да предотврати разпространението на дълговата криза в страната, пише CNBC.

Правителствената криза в Холандия възроди страховете, че икономиите няма да успеят да изправят закъсалите европейски икономики на крака, а ще спънат растежа и ще затруднят възстановяването.

Това е най-големият тест за икономическата решителност на властите в Холандия от основаването на еврото през 1999 г., тъй като политиците признават, че икономиите биха забавили икономическия растеж на страната, която вече изпадна в рецесия.

Вместо да излязат на протести, както направиха хиляди гърци, испанци и италианци, холандците посрещат икономическите неволи с мрачна решителност.

„Тази страна винаги си е плащала дълговете и правителството трябваше да окаже натиск за приемането на икономии, за да сложи държавните финанси под контрол“, коментира Елън Бийл, продавач в бутик на една от най-оживените търговски улици в Амстерданм.

„Хората се страхуват за бъдещето. Много по-добре е обаче да приключим с това бързо“, допълва тя.

Бийл говори от личен опит. В продължение на 20 години тя живее в Гърция, където има собствен бизнес. Подгонена от икономическия колапс тя се връща в родината си, за да търси финансова сигурност.

Холандия е една от страните в Европа със сравнително нисък дълг – 65,2% от брутния вътрешен продукт (БВП), показват данни на Евростат. Бюджетният дефицит на страната обаче достигна 4,6%, което надвишава европейските критерии, макар и да е далеч от дефицитите на Ирландия (13%) и Гърция (9%).

Това обаче затруднява Холандия да продължи да бъде един от строгите съдници на Евросъюза редом с Германия и да проповядва фискална дисциплина, отбелязва изданието.

Амстердам обаче има всички основания да настоява държавите от еврозоната да просперират предпазливо. Доскоро страната се облагодетелстваше от членството си в еврозоната, което й отвори на практика безграничен пазар и позволи продажбата на холандски стоки и услуги на по-ниска цена в сравнение с времето, когато страната имаше собствена валута.

Въпреки миниатюрните размери и населението от 16,6 млн. души, Холандия винаги е успявала да надскочи възможностите си и да се превърне в глобален търговски лидер. Така холандската икономика се превърна в седмата най-голяма в света и влезе в клуба на заможните северноевропейски държави с първокласен рейтинг редом с Финландия, Германия и Люксембург.

Наскоро обаче Холандия изпадна във втората рецесия за 3 години заради дълговата криза в Европа, тъй като икономиката е силно зависима от износа за другите европейски пазари.

Наскоро директорите на най-големите холандски компании дори писаха до европейските лидери с настояване да предприемат решителни действия за решаването на икономическите проблеми.