Шиндзо Абе: Увеличаваме работните заплати, за да стимулираме растежа

Ето това постигнаха до момента първите две стрели на Абеномиката – смелата парична политика и гъвкавата фискална политика. А какво да кажем за третата стрела, под която разбираме набора от политики за насърчаване на частните инвестиции с цел растежът в производителността да поддържа възстановяването на Япония в дългосрочен план?

Някои казват, че за разлика от първите две стрели, третата трудно ще си пробие път. Абе не ги опровергава – по презумпция структурните реформи изискват повече време в сравнение с промените в паричната и фискалната политики. Някои от тях ще изискват законодателни промени, върху които администрацията на Абе вече работи. По време на този процес, с неговите привидно безкрайни и заплетени дебати, анализаторите не трябва да подхождат от общото към единичното.

От присъединяването към преговорите за Тихоокеанско партньорство до въвеждането на специални зони без регулации правителството на Абе се стреми на всяка цена и с всички налични средства да катализира икономическото възстановяване. Ето тук идва редът на „изненадата на работните заплати“, защото само когато липсващата връзка между корпоративните печалби и работните заплати бъде възстановена, тогава инвестициите в жилища, автомобили и други дълготрайни активи, както и потреблението на домакинствата, най-накрая ще отърват Япония от дефлацията и ще поставят икономиката й на пътя на устойчивия растеж.

Вдъхновението за изненадата на работните заплати идва от Холандия, където в началото на 80-те години на ХХ век се установява мнението, че за да бъде заетостта устойчива, товарът по овладяването на високата инфлация трябва да се сподели между работодатели и работници. Тази теза залегна в Споразумението от Васенаар от 1982 г., което носи името на предградие в Хага, където било ратифицирано.

В момента в Япония се забелязва появата на подобен национален консенсус, или по-скоро подобен на холандския, но в обратен ред – споделеното чувство, че правителството, големите индустрии и синдикалните организации трябва да работят заедно за увеличаването на работните заплати и бонусите (като същевременно се улеснят стимулите, които биха могли да увеличат производителността).

Няма нужда да се споменава – размерът на работните заплати трябва да бъде определен единствено и само от работодателите и работниците. Но е истина, ако се каже, че консенсусът между правителството, бизнес лидерите и профсъюзите вече накара много компании да обещаят по-високи работни заплати и бонуси.

„Това е смисълът на изненадата на работните заплати“, обобщава Абе в своя анализ. Ще бъде изцяло нов феномен, който, заедно с фискалните стимули за 5 трлн. йени, ще надхвърли потенциалните негативни ефекти от увеличаването на данъка върху продажбите. И по-важното – това ще движи японската икономика по пътя на устойчивия растеж. А в това Шиндзо Абе е категоричен.