В мъглата на безредието

И в Азиатско-тихоокеанския регион, въпреки че там бяха избегнати сериозни инциденти, стабилността също е несигурна.

Пукнатините, които станаха видими преди няколко месеца, се появяват, за да покажат, че ще продължат да се разширяват, защото политическите конфликти и конкуренцията между основните сили в света се увеличава. Всъщност, след десет години 2014 г. вероятно ще се разглежда като прелюдия. Но към какво? След като международният ред и регионалните споразумения бяха подложени на изпитание, не е ясно кой ще бъде в състояние и дори – желание, да поддържа мира и стабилността.

Опасенията, че се отказват от водещата си глобална роля със сигурност са преувеличени. Най-малкото обаче фокусът на президента Барак Обама да изгради “нация у дома” създаде усещане за отстъпление, което доведе до притеснения у някои негови съюзници.

В Европа междувременно много страни все още се опитват да преодолеят последиците от финансовата и икономическа криза от 2008 г., както и вътрешната политика парализа и засилването на евроскептицизма. Глобалната роля на Европа, въпреки огромния й потенциал, няма да бъде формулирана по смислен начин скоро.

През последната година Германия обсъжда дали тя трябва да поеме по-активна международна роля, но германската общественост се приспособява постепенно към новите очаквания. Резултатите от наскоро проведена анкета показват обаче, че само 34% от германците смятат, че страната им трябва да е по-ангажирана в международни кризи. Значително мнозинство от германците остават скептични по отношение на приемането на по-активна позиция в световен мащаб, което предполага, че всеки подобен опит ще бъде трудна битка.

Разбира се не всички пукнатини в реда могат да бъдат приписани на вътрешната политика, икономическите съображения или изместването на властовите отношения. Броят на участниците и потенциални спойлери на световната сцена се увеличи драстично, което е предпоставка за по-нататъшно отслабване на способността на правителствата да разрешат проблемите си сами или в координация помежду си.

Срутването на реда обаче е едновременно и причина, и ефект от увеличаването на нежеланието неговите традиционни поддръжници да изпълняват ролята си. Когато лидерите спрат да се държат по начина, по който трябва, или пък се провалят, други участници във формирането на световния ред тестват издръжливостта му.

И тъй като става все по-трудно да се поддържа световният ред, традиционните и потенциални лидери смятат предизвикателството за твърде голямо или разчитат предимно на бързи решения, което допълнително подхранва непредсказуемостта и нестабилността.

На този фон няма причина да се смята, че прогнозирането на големи кризи, а какво остава за предотвратяването им, ще стане по-лесно. Объркани от пресищането с информация, правителствата и ключовите международни институции се оказват с неправилна преценка на сигналите на фона на “шума”. Така за лидерите е много по-трудно да се фокусират върху важните елементи, които биха могли да повишат качеството на вземането на решения.

Много от старите предположения загинаха през 2014 г. Светът има възможност да ги преосмисли как може да ги замени.