Растежът не е достатъчен за стабилизирането на Европа

Усещането за икономическа криза обаче е само един от източниците на политическия радикализъм във Франция. Страхът от имиграцията и гневът срещу корупцията сред елита наливаха вода в мелницата на НФ и доведоха до възхода на подобни политически движения в Италия, Германия и Великобритания.

Малко вероятно е освен това връщането към растеж да разсее чувството за икономическа неудовлетвореност в ЕС. Навсякъде в  Европа се усеща страхът, че цели нации живеят над възможностите си и може да се наложи да се примирят с трайно понижаване на  жизнения стандарт.

В страни като Гърция, Португалия и Ирландия това стана по доста бърз и брутален начин заради финансовата криза и доведе до понижаване на номиналните заплати и пенсии. Дори страни, които избегнаха най-лошото от кризата, обаче преминават през коригиране на жизнения стандарт, което засяга  особено тежко младите хора. Нивата на младежката безработица в някои страни са плашещо високи - над 50% в Испания, близо 40%  в Италия, 23% във Франция и 17% във Великобритания. Във всички тези страни има страхове, че животът на подрастващото поколение няма да бъде толкова добре осигурен, колкото на техните родители.

В резултат, дори когато правителствата могат да се похвалят със сравнително силен растеж, има разочарование от политическата класа. Във Великобритания на общите избори през май най-вероятно рекордно нисък дял от избирателите ще подкрепят партиите, доминирали в политиката след Втората световна война - Консервативната и Лейбъристката, а силно одобрение ще има за националистическите партии в Шотландия и Англия.

Политическите проблеми на Великобритания са сравнително умерени спрямо изпитваните от много други европейски държави. В Италия всички водещи опозиционни партии сега говорят за излизане на страната от еврозоната - забележителна тенденция в страна, която традиционно е пламенен поддръжник на европейския проект.

Унгария е управлявана от полу-авторитарна администрация, а  открито расистката партия Йоббик е във възход. Франция обаче е в центъра на вниманието. Ако Великобритания изостави Европа или пък Гърция напусне еврозоната, то  европейският проект ще продължи, макар и накуцвайки. Евентуално избиране на Марин льо Пен за френски президент обаче на практика ще означава край на Европейския съюз.

В опит да избегне разпалване на политическото напрежение в страната Брюксел позволи на френското правителство отново да наруши правилата на ЕС за бюджетния дефицит. Фактът, че НФ не постигна решителен пробив на изборите през уикенда ще засили надеждата, че кавалерията на икономическото възстановяване ще пристигне навреме, за да стабилизира страната.

В крайна сметка обаче Франция и останалите членки на ЕС имат нужда от нещо повече от скромно ускоряване на растежа, за да възстановят стабилността на политическите си системи. Те имат нужда от центристки политици, които могат да обрисуват убедителна и оптимистична картина на бъдещето. Засега няма много сигнали, че именно такива политици ще излязат на сцената.