Растежът не е достатъчен за стабилизирането на Европа

Европа е в надпревара с времето. След шест години  икономическа криза радикалните политически партии са се укрепили в целия континент, въпреки че европейската икономика е в по-добра форма отколкото преди няколко години. Въпросът е дали икономическият оптимизъм може да се върне достатъчно бързо, за да предотврати пропадането на европейската политика в пропастта, пише в анализ за Financial Times Гидиън Рахман, цитиран от БТА.

Признаците за политическо загниване са очевидни. Във Франция в края на миналата седмица крайнодесният Национален фронт (НФ) спечели около 25% от гласовете на регионални избори, затвърждавайки силното си представяне на изборите за Европейски парламент от миналата година. Премиерът Манюел Валс предупреди, че лидерът на НФ Марин льо Пен наистина би могла да спечели президентските избори през 2017 година. През същата година Великобритания може би ще гласува за излизане от Европейския съюз, като дотогава единната валута може да е поела по пътя на разпадането, имайки предвид че Гърция и Италия са се насочили към напускане на еврозоната. 

Докато сигналите от политиката остават мрачни, в икономиката има основания за надежда. Испания и Ирландия, две от страните, които пострадаха най-тежко от дълговата криза и икономиите, най-накрая се възстановяват. Очаква се икономиката на Испания да нарасне с 2% през текущата година, а безработицата в Ирландия скоро ще се понижи под 10%. Дори Гърция, преди най-новия обрат на кризата, отчиташе връщане към икономически растеж. В по-широк план комбинацията от ниски цени на петрола, понижаване на валутния курс и либерална парична политика на Европейската централна банка би трябвало да осигурят значителен стимул за европейската икономика през текущата година. 

Връщането към растеж може да даде на Европа възможност да поеме глътка въздух и да предотврати настъпването на политическа катастрофа.

Проблемът е, че въпреки ясната връзка между икономическите трудности и политическия радикализъм, отношението не е точно определено. Колапсът на политическия център може да бъде забавен отговор на икономическите проблеми и да започне да нанася  удари, точно когато икономиката се възстановява. Нека изберем един конкретен, съдбоносен пример: нацистите завземат властта през 1933 година, след като най-тежкият период от депресията в  Германия вече е отминал.

Депресията, или много продължителната рецесия, прави нещо повече от това да създава икономически трудности. Тя също така поставя под съмнение общоприетите идеологии и разпалва гняв срещу политическите елити. Ефекти, чието действие може да продължи доста дълго, след като икономическите данни покажат известно подобрение.