Кьолн - началото на края на Меркел?

Драматичната новогодишна нощ в Кьолн е нещо като водораздел – след масовите изстъпления на бежанци и безславния провал на полицията стана абсолютно невъзможно да се постигне някакво разумно споразумение за разпределяне на бежанците в държавите от ЕС, коментира Бернд Ригерт в анализ, публикуван от Deutsche Welle.
Секс-издевателствата в Кьолн предизвикаха огромен отзвук, особено в Източна Европа. Реакциите от Полша, Чехия, Унгария и Словакия са пределно ясни: „Бежанците, и най-вече мюсюлманите, се опасни. Ние все предупреждавахме, но Меркел не искаше да ни чуе”, казват там.

Ангела Меркел ще трябва да се прости с мечтата си за трайно решение на проблема с бежанците, включително и на основата на доброволни ангажименти. Словашкият премиер Роберт Фицо не желае да допусне в страната си никакви бежанци-мюсюлмани. Той се бори с всички средства срещу принудителното разпределяне на бежанци и кандидати за убежище. 

Вече е сезирал и Европейския съд. Престъпленията от Кьолн, Хамбург, Щутгарт, а както се разбра междувременно – и от Хелзинки - са добре дошли аргументи за популиста Фицо.
Меркел кани бежанците, а ние да търпим последиците? Няма да стане! Така мислят повечето европейски партньори на германската канцлерка. За нея годината ще приключи в самота - навсякъде в Европа политиката ѝ среща отпор.

Чешкият президент, новото консервативно правителство в Полша, унгарският премиер, а и други в Източна и Югоизточна Европа на драго сърце ще подкрепят словашкия премиер. И не само те.

Десният популист Герт Вилдерс в Холандия отдавна клейми европейската миграционна политика. А премиерът Марк Рюте, който председателства Съвета на ЕС, попада под засилващ се натиск.

Картината не е по-различна и в други държави. В Дания, Швеция, Финландия, а и в Германия нараства натискът над управляващите правителства. Кандидатът на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп дори използва събитията в Кьолн за своята предизборна борба: "Германия ще бъде масирано атакувана от бежанците, които сама пусна на своя земя", написа той в Туитър. Самият Тръмп иска да затвори границите на Америка.

Дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия" и други ксенофобски движения, които са срещу ислямизирането, сега преживяват нечуван разцвет. Броят на вандалските нападения срещу приюти за бежанци в Германия никога не е бил по-голям от сега. Канцлерът е изложена на засилен вътрешнополитически натиск. А след събитията в Кьолн се очертава и краят на общоевропейската миграционна политика.

Въпросът за разпределението на бежанците във всички държави от Шенгенското пространство има ключово значение за европейската миграционна политика. Ако не съществува регламент за разпределението на бежанците, държави като Гърция и Италия ще продължат да ги пропускат без всякакъв контрол към вътрешността на Европа.

Нито една държава по трънливия Балкански маршрут няма да ги спира, нито да ги приема на своя територия. Бежанците ще продължават да пристигат в Германия. Затова няма да има никакво „сериозно намаляване на мигрантите”, влизащи в Германия – обещание, което Меркел даде на несговорчивите си коалиционни партньори. Канцлерката вече не може да разчита и на никаква европейска солидарност.

Поне до месец март Роберт Фицо няма да отстъпи и на йота от твърдия си курс, защото иска да бъде преизбран за премиер на Словакия. А от юни той би трябвало да поеме и ротационното председателство на ЕС. В тази си роля Фицо би следвало да посредничи за постигане на компромис в европейската миграционна политика. Но това са напразни надежди, защото Словакия вече внесе жалба в Европейския съд срещу сегашната миграционна политика на Общността.

Много държавни и правителствени ръководители междувременно смятат за погрешна бежанската политика на германската канцлерка. По всяка вероятност ще й се наложи да промени позициите си, а може би дори и да подаде оставка.

Разтърсващите събития от Кьолн направиха и бездруго трудната ситуация на ЕС направо безизходна. Те могат да маркират и началото на края на тъй влиятелната досега Ангела Меркел.