Може ли Италия да възроди евро кризата?

Краят на спасителния маратон за Гърция в понеделник можеше да доведе до приключване на кризата в еврозоната - ако не беше Италия, и увеличаващите се опасения, че еврото като валута и еврозоната като механизъм изобщо не са поправени, коментира в свой анализ Wall Street Journal.

Органите на Европейския съюз отчетоха като победа приключването на гръцката финансово-спасителна програма, осемгодишна драма, която предизвика панически по-широко разпространена дългова криза. Икономиката на Гърция започна отново да расте, въпреки че възстановяването е далеч. Противопоставяйки се на много предсказания, Гърция остана в еврозоната благодарение на силната обществена подкрепа за запазването на валутата, дори и на фона на едно от най-дълбоките икономически сътресения в съвремието.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел и други лидери на ЕС обсъждат следващите стъпки за укрепване на валутния съюз, като се основават на различни предложения.

Италия обаче показва, че всичко това може и да не е достатъчно.

Подновените пазарни тревоги от миналата седмица по отношение на италианския дълг и новите вербални атаки срещу върхушката на Европа от страна на политиците в Рим предполагат, че призракът на дестабилизиращото бягство на капитали от дадена страна на еврозоната може да се завърне.

Първият тест ще се случи тази есен, когато новото популистко правителство на Италия следва да представи бюджет и да обясни как ще плати за скъпите обещания на избирателите си.

„Аз съм спокоен, колкото дъгата", коментира председателят на парламентарната комисия по бюджета Клаудио Борши на 13 август, когато инвеститорите започнаха разпродажби на италиански облигации. Или Европейската централна банка ще гарантира италианския дълг, "или всичко ще бъде премахнато", каза Борги, европептичен икономически съветник на  Матео Салвини, лидерът на италианската крайнодясна партия "Лигата".

Един ден по-късно кабинетът на премиера се опита да успокои инвеститорите с изявление, залагащо на фискалната дисциплина.

Органите на ЕС извлякоха много поуки от сривовете на пазара на облигации, които почти унищожиха еврото през 2010 г. - 2012 г. Те създадоха гаранции, вариращи от постоянен фонд за спасяване до централизиран банков надзор. Лидерите сега дискутират и създаването на общ бюджет за еврозоната (в ембрионална форма).

Но причините за дълговата криза в Европа не са премахнати.

Валутният съюз улесни масовите капиталови потоци през 2000-те години от икономическото ядро на Европа около Германия до периферията. Това подхрани кредитните балони, които изкривиха националните икономики, оставяйки посли цели страни да търсят ликвидност, след като инвеститорите загубиха доверие и избягаха.

Напредналите икономики, които обикновено контролират валутата, в която вземат дългове, стават толкова уязвими за инвеститорите, колкото и бързо развиващите се икономики - като Турция - които заемат дългове в чуждестранна валута.

Някои италианци все още чувстват еврото като чуждестранна валута.

Паоло Савона, новият министър по европейските въпроси в правителството на Конте, който е известен с евроскептицизма си, го нарече "германска клетка". По време на кризата ЕЦБ реши да спаси италианския пазар на облигации от колапс само след като Рим се съгласи на болезнени фискални ограничения, за да удовлетвори централната банка и Берлин. Лигата, част от новата управляваща коалиция в Рим, подхранва възмущението от възприеманото като насилие германско поведеление.