Провалът на „патриотичните облигации“ на Италия

„Настоящите условия за финансиране в Италия са твърде ограничени за страна със слаб растеж и ниска инфлация", предупреждава главният икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Петер Прат в материал за германския Handelsblatt. „Това доведе до рискови премии, които според мен никоя икономика не може да издържи в дълъг период от време". Централният банкер разкрива с много любезен тон една така или иначе обществена тайна: заради предстоящата глоба за милиарди в рамките на бюджетната война с Брюксел на страната, чиито кредити вече правят 130% от икономическите ѝ резултати, ѝ става все по-трудно да получи свежи пари. 

А популистите се нуждаят от тези пари: с по-високи пенсии, основни доходи и с намаляването на данъците те имат нужда от милиарди. С обем от 2,4% новият кредит се очаква да бъде три пъти по-висок от планираното. И тъй като пазарите изискват от Италия все по-високи лихвени проценти за нов дълг, Рим се опита за първи път от началото на управлението на новата коалиция да бръкне в джоба на италианците.

Както и предишните правителства, и сегашното се опитва да пласира облигации на частни инвеститори. В рамките на сегашния спор за дълга с Брюксел те се приравняват като „военен заем" за щедрите предизборни обещания. Тестът се превърна в опустошителен финансов референдум: много италианци изглежда са щастливи да имат повече социални придобивки - но не и да дадат в замяна своите пари. Дори и собствените сънародници не възнамеряват да поемат финансов риск за дълговата лудост на популистите, пише в свой анализ N-TV.

През седмицата пазарите покачиха рисковата надбавка на 3% над германския бенчмарк за десетгодишни облигации (т. Нар. спред). Правителството пък пусна нов подсайт към борсовия, от който граждани да купуват директно ДЦК за суми от 1000 евро и да заобиколят банките при рефинансирането на дълга.

„Патриотичните облигации" бяха изрично предназначени да привлекат микроинвеститори към публичните финанси: т. Нар. BTP (Buoni del Tesoro Poliennali, многогодишни държавни облигации) имат среден матуритет от само между четири до осем години. За да предложат на частните инвеститори специална сигурност, те са единствените книжа, обвързани към италианската инфлация: ако по време на матуритета цените скочат, държавата ще плаща същата лихва - два пъти годишно.

Може да бъдат купени без такса директно чрез интернет страницата на италианската фондова борса, вместо о банки, и за минимума от 1000 евро. (При втория търг за професионалисти минималната инвестиция се увеличи до 100 000 евро.) А особено лоялните кредитори, които купят облигации в първата фаза и ги задържат в портфейла си до падежа, ще бъдат възнаградени от италианското министерство на финансите с лихвен бонус от четири на хиляда от инвестираната сума.

За милиони домакинства между Милано и Месина всъщност това са добри причини да действат. Особено след като Матео Салвини помоли преди аукциона своите сънародници сърдечно да вложат пари в хазната, за да финансират разходните планове на популистите. Въпреки това емисията се провали: Само около 860 млн. евро са били набрани от частни инвеститори.

Това е най-ниското ниво от 2012 г., когато за първи път бяха издадени подобни облигации. Заедно с инвестициите на професионалисти правителството се отърва от облигации за около 2,2 млрд. евро. При предишните правителства обаче редовно се събираха четирикратно по-високи суми, а в края на 2013 г. - повече от 16 млрд. евро. Политическият вот на доверие изглежда по различен начин. 

Какво следва от тук насетне - четете в продължението на материала в Bloomberg TV Bulgaria!