Непубличните финанси - модно увлечение или трайна тенденция?

Днес монетата има две страни. От една страна частният капитал, недвижимите имоти и дълговите инвестиции често имаха по-добра възвръщаемост от публичните акции през последното десетилетие. Тези сектори вече достигат зрялост или поне наподобяват по някои елементи публичните пазари с малко по-добра счетоводна отчетност. Оттук идва и желанието на MSCI да се включи.

Същевременно причината за съществуването на публичните пазари е поставена под съмнение. На тях се гледаше като на по-демократична и всеобхватна форма на капитализма (защото собствениците на ценни книжа имаха глас), предлагаха повече прозрачност (заради по-голямат отчетност) и ликвидност (заради повечето търговия). Смяташе се също, че при взаимодествието с акционерите корпоративните мениджъри ще управляват по-добре компаниите.

Разпространението обаче на различни класове акции, някои от които дават на собствениците си непропорционална сила, подкопава идеята за акционерната демокрация. Междувременно критиците твърдят, че подемът на инвеститорите активисти и тримесечното счетоводно отчитане са подхранили по-краткосрочно ориентирана корпоративна култура.

Ликвидността на публичните пазари на акции и облигации рязко спадна след 2008 г., докато финансирането на непублични сделки нарасна. Може би това е модно увлечение, движено от евтините пари. Не е ясно какво ще се случи с бума в непубличното финансиране, ако кредитният цикъл се обърне.

 „Възвръщаемостта на непубличния капитал не изглежда устойчива, тя вече спада”, посочва Уилям Лий, главен икономист в Milken. Никаква реклама на новите „приятелски към инвеститорите” инструменти и индекси не може да промени факта, че непубличното финансиране си остава непублично, и по този начин податливо на непрозрачност и неликвидност.

Има два ключови момента, над които инвеститорите да размишляват. Първо, регулаторите трябва да се събудят и да се заемат с толкова видимите недостатъци на публичните пазари, особено ако вярват, че те си остават най-добрият начин за създаване на демократичен капитализъм. Второ, не може да приемем, че историята се развива по права линия. Във финансите, както и в политиката, махалото понякога може да се люшне в изненадваща посока, която не винаги означава прогрес.