Великобритания се нуждае от нискоквалифицираните имигранти

Ако има някаква добра новина в хаотичната надпревара кой да замени Тереза ​​Мей като премиер на Великобритания, то това е че двамата фаворити искат да се отърват от драконовските ѝ ограничения върху имиграцията. Проблемът е, че те искат да запазят друга политика, която има още по-малко смисъл: елиминирането на практика за назначаване на нискоквалифицираните имигранти, пише Bloomberg.

И Борис Джонсън, и Джеръми Хънт обещаха, ако бъдат избрани за лидери на Консервативната партия по-късно този месец, да премахнат дългогодишното обещание на Май да намали нетната миграция до по-малко от 100 000 души годишно. Това е голям напредък: Целта бе нито постижима, нито желана.

Тя беше обаче целесъобразна. Имиграцията беше основен фактор за гласуването на Великобритания да напусне Европейския съюз през 2016 г. Мигрантската криза в Европа година по-рано, съчетана с години на вътрешни строги икономии, ниска производителност и стагнация на заплатите, накара много британци да се чувстват неудовлетворени и в някои случаи да потърсят изкупителна жертва. Имигрантите бяха обвинявани за работните места без перспектива, културната промяна, недостига на жилища, престъпността и др.

За щастие, оттогава обществените нагласи се промениха. Притесненията за имигрантите рязко спаднаха след референдума за излизане от Европейския съюз и има широко съгласие, че те са необходими за запълване на определени работни места. Само около една четвърт от британците твърдят, че са против мигрантите, които се грижат за възрастните хора, докато 76% подкрепят работата им в Националната здравна служба (НЗС). Така или иначе нетната имиграция във Великобритания е спаднала значително - до 258 000 от 336 000 преди гласуването.

Въпреки това Мей обяви през декември, че правителството ще продължи с плановете си за строго ограничаване на нискоквалифицираната имиграция. Заради възраженията на някои от нейните министри, тя предложи изискването имигрантите да печелят поне 30 000 паунда годишно, за да получат работна виза. Това би възпрепятствало повече от три четвърти от гражданите на ЕС, които понастоящем са заети в Обединеното кралство.

Обосновката за подобен праг е повече политическа, отколкото икономическа. Нискоквалифицираните мигранти не представляват значителна заплаха за британските работници. В доклад от миналата година на независимата консултативна комисия по миграцията се стигна до заключението, че те имат малък ефект върху заплатите или заетостта на местните. Други изследвания показаха, че те имат незначително влияние върху предоставянето на образование, здравни услуги или социални помощи.

Тези работници обаче са безценни за по-широката икономика. Тъй като Великобритания застарява и е много близо до пълна заетост, няма достатъчно квалифицирани местни работници в много индустрии, за да задоволят търсенето. Според една оценка работодателите в сектора на услугите ще се сблъскат с недостиг от 1 милион работници в рамките на пет години и два пъти повече след десетилетие. Индустрията на грижите, която разчита на граждани на ЕС за до една четвърт от работниците в някои области, ще бъде особено силно засегната. Много трудоемки бизнеси, като например ресторанти и здравни услуги, ще имат трудности с компенсирането на тези нужди чрез повишена автоматизация или подобрена производителност.

Задаващият се недостиг на работна ръка може също да възпрепятства обществените услуги. Един от многото проблеми на НЗС е недостигът на работници на всички нива, включително около 40 000 свободни работни места за медицински сестри. За да започне Великобритания мащабно изграждане на жилища, както би трябвало, ще са необходими дърводелци и други специализирани строителни работници, които може да не се считат за „висококвалифицирани“ според новите дефиниции. Групата на водещите университети „Ръсел“ заяви, че прагът при заплащането ще затрудни запълването на много преподавателски и научни работни места.

Опитите да се привлекат квалифицирани мигранти, както Мей и нейните евентуални наследници казват, че искат, със сигурност има смисъл. Но няма причина това да стане за сметка на почти всички по-малко квалифицирани кандидати, които искат да допринесат за икономиката на Великобритания. Далеч по-добре ще е системата леко да се наклони в полза на най-талантливите, но същевременно да се въведат преференции за индустриите, които най-много се нуждаят от нискоквалифицираните.

Налагането на праг на възнагражденията представлява опростенческо мислене, което ще се окаже сериозна пречка пред новия премиер, както и пред всички останали.