Съществува опасност от отлив на капитали от източноевропейските пазари

Съществува реална опасност от внеазапен отлив на капитали от източноевропейските пазари, смята Матю Лин от информационната агенция Bloomberg. Според него силният ръст на борсовите индекси в тази част на света през последната година е резултат от прекаления оптимизъм от страна на инвеститорите.

Позитивните пазарни настроения в Източна Европа са подкрепени от очакванията за евентуално присъединяване на новите членки на Европейския съюз към Еврозоната. Матю Лин е на мнение, че подобна стъпка не би била възможна в краткосрочен план, тъй като някои от държавите в региона (Полша, Чехия, Унгария) трябва да намалят бюджетните си дефицити, за да отговорят на критериите от Маастрихт. Това би подтиснало търсенето и би забавило икономическия растеж.

Демографските процеси в източната част на стария континент също не са особено благоприятни, като очертават перспектива, подобна на тази в старите страни членки - прогресивно застаряване на населението. Повишаващите се лихвени проценти в световен мащаб поставят допълнителни пречки пред износа, от който зависят пряко икономиките на тези страни.

Анализаторът споменава и политическия риск, засягащ в особена степен Русия, тъй като не отдавна Владимир Путин проведе атака срещу Юкос Петролеум и обезпокои световните финасови среди. Сега всичко това изглежда напълно забравено.

Руският борсов индекс RTS е нараснал с 69% за последната година, чешкият РХ 50 е добавил 42% към стойността си за същия период, унгарският BUX бележи ръст от 59%, а българският SOFIX – 43% на годишна база. Акциите на някои компании регистрират рекордни повишения – книжата на Unipetrol, най-голямата чешка петролна компания, са поскъпнали със 143% през последните 12 месеца, руската нефтопреработвателна компания Ufaneftekhim е повишила пазарната си капитализация с над 300%. За една година акциите на унгарската верига магазини за продажби на дребно Fotex са удвоили стойността си. За повечето инвеститори това са добри новини и много хора успяват да реализират бързи печалби. Според Матю Лин ситуацията в Източна Европа напомня тази в САЩ по време на бума на интернет компаниите.

На пръв поглед всички предпоставки за силен икономически ръст са налице – бившите социалистически икономики бързо се модернизират, осъществява се постоянен приток на инвестиции от западните им съседи, които изнасят производството си заради по-ниските разходи, много от жителите на източноевропейските страни живеят и работят в чужбина и допринасят за значителното нарастване на входящите парични трансфери. Всички тези фактори засега оказват благоприятно влияние – икономическият растеж на Латвия за последната година е 11,6%, този на Чехия – 5,1%, а на Унгария – 4,1%. Руската икономика бележи ръст от над 6%, основно благодарение на скъпия петрол.

От 10-те най-печеливши хедж-фонда в световен мащаб, 5 инвестират предимно в Източна Европа, а 2 – основно в Украйна, която не е представител нито на най-мащабните, нито на най-стабилните икономики. Вероятността от образуване на пазарен балон става все по-голяма.

Според Андрю Хауъл от Citigroup се забелязват известни признаци на спекулативна активност в региона, но поради процесите на приобщаване към широката европейска общонст рискът не е толкова висок, колкото при останалите развиващи се пазари.

Силен пазарен бум, последван от внезапен срив, подобен на този в Азия през 1997, няма да се отрази добре на Европа. Източноевропейските страни разполагат със значителен потенциал, но настоящият оптимизъм може да се окаже прекомерен – както за инвеститорите, така и за компаниите, опериращи в региона.