Кой пазар е прав в момента – на акциите или на облигациите?

Необичайното, почти противоречиво поведение на пазарите на акции и облигации, което наблюдавахме през ноември, е озадачаващо. То е почти като оптична илюзия, при която това, което виждаме, се променя, ако някой възприеме различна гледна точка.

Шон подчертава, че си е припомнил това, когато акциите и облигациите поскъпнаха след информацията, че „първата фаза“ на търговската сделка между САЩ и Китай може да бъде подписана още в средата на декември. Изглежда, че инвеститорите в облигации обръщат повече внимание на коментарите на президента на САЩ Доналд Тръмп, че той все още е готов да повиши значително вносните мита, ако не получи сделката, която очаква, казва той.

В среда на нарастващ апетит към риск обикновено се очаква средствата да се преливат от облигации в акции, а не в двата класа активи едновременно. Предполага се, че държавният дълг е убежището, което инвеститорите намират във времена на смут и несигурност, а не когато инвеститорите са уверени в бъдещето. И така, кой от двата пазара е прав?

В исторически план инвеститорите в облигации имат по-добри резултати: всички инверсии на кривата на доходността през последните шест десетилетия неизменно са били последвани от спад на фондовия пазар и рецесия. Дори, обаче, привидно безпогрешният пазар на облигации не е имунизиран срещу капризите на търговската политика и президентските туитове напоследък.

След началото на август, когато песимизмът около търговския конфликт и икономиката беше най-голям, кривата на доходността отново се изправи, като слягането изглеждаше почти забравено.

Периодичните разпродажби, последвали заплахите от ответни мита срещу други търговски партньори на САЩ, и неблагоприятните заглавия относно сделката с Китай подчертават нестабилността на подема, изцяло обусловен от политически новини и обещания.

В своя бестселър „Черният лебед“ Насим Талеб твърди, че човешката ни потребност да проумяваме миналите събития - особено травматичните - ни принуждава да измислим разказ, който прави хода на събитията да изглежда логичен, дори неизбежен. С развитието на ситуацията обаче ние си позволяваме да не се придържаме към предвиждания краен резултат.

Трудно е да се каже какъв ще бъде разказът след 12 месеца. Надявам се, че няма да бъде: „Казах ви да не отхвърляте толкова безгрижно тази инверсия на кривата на доходността“, казва Шон. Той, обаче, допълва, че не може да се отърве от това неприятно предчувствие.