Постоянните стимули задържаха глобалния растеж

„Най-подходящият лек за търговския цикъл не е премахването на експанзиите, което означава състояние на постоянен полуспад, а елиминирането на спадовете, което ще ни държи в постоянен квази-бум".

Това е написал Джон Мейнард Кейнс през 1936 г. Повече от 80 години по-късно неговата убеденост, че правителствата трябва да не спират да стимулират търсенето дори при продължителен подем е пак актуална, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Дългото и бавно възстановяване от финансовата криза през 2008 г. показа колко преждевременни, в най-добрия случай, са опасенията, че стимулирането на търсенето е изчерпало целта си и трябва да бъде ограничено. И така, какво научихме? Уроците са забележително сходни във всички развити икономики.

Първо, стимулирането на търсенето работи. Това просто наблюдение се сблъсква с изненадваща съпротива. Онези, които отхвърлят стимулите, тъй като икономиката все още е в затруднено положение, а инфлацията под целта, са на грешен път. Факт е, че постоянната експанзионистична политика - парични стимули навсякъде и фискални в САЩ и на няколко други места - задържа растежа за по-дълъг период от обичайното икономическо възстановяване, като повечето стимули означаваха по-силен растеж.

Това натисна безработицата и създаде повече работни места, отколкото наблюдателите смятаха, че е възможно без странични последствия. „Кривата на Филипс“, която предупреждава за нарастване на инфлацията, когато пазарите на труда станат твърде затегнати, остана статична.

Второ, колкото по-дълго търсенето продължава да се увеличава, толкова по-големи са ползите за най-бедните. Обикновено тези, които са в края на трудовия пазар, са засегнати най-рано и най-лошо при спад. Обратното, само когато икономиката се държи в кейнсиански „квази-бум“, тя ги тласка към приемливи нива на безработица и ръст на заплатите.

В САЩ, според изследователи, свързани с Федералния резерв, „когато равнището на безработица при белите се увеличи с 1 процентен пункт, при афроамериканците и латиноамериканците то се повишава средно с доста повече“. В скорошно проучване те откриват, че когато пазарите на труда са особено затегнати, това допълнително предимство за маргинализираните групи става още по-силно. В този смисъл, агресивното стимулиране на търсенето става по-полезно с времето.

Можем да видим това явление в много от числата и историите, които описват настоящото състояние на икономиките. В САЩ и Великобритания ръстът на заплатите напоследък е най-силен за тези, които получават най-малко. В голяма част от Европа много от населението има работа повече от всякога. Изобилстват разкази за онези, които преди се смятаха за безнадеждни случаи - бивши наркомани и затворници, например - сега не просто наети, а обучaвани така, че да си изкарват прехраната при работодатели, които имат трудности със запълването на свободните работни места.