Растежът в САЩ подкрепя долната и средната класа

Що се отнася до неравенството, коефициентът на Джини, който измерва разликата в доходите, намалява сред работещите. Растящите заплати избавиха милиони американци от бедността и ги отбиха от подаянията на правителството. Коефициентът на бедност при чернокожите (20,8%) и латиносите (17,6%) е най-ниският в момента.

През миналата година домакинствата, получаващи държавна помощ, са наброявали с 40 милиона души по-малко в сравнение с 2016 г., а 9,5 милиона човека по-малко са получавали купони за храна през последните три години. Намалената зависимост от държавна е социална полза, далеч надхвърляща по-ниските разходи за данъкоплатците. По-важни от тях са самодостатъчността и приносът към общността.

В своята кампания демократите казват, че средната класа изчезва, но е точно обратното, след като все повече американци избягват от бедността, а други се присъединяват към редиците на заможните. Между 2016 г. и 2018 г. броят на данъкоплатците, които печелят по-малко от 25 000 долара годишно, е намалял с 5%, като същевременно се увеличават с 8% тези, които изкарват между 100 000 и 200 000 долара, и с 13,9% онези с доходи над 200 000 долара, според данни на данъчните.

И не само хората по крайбрежията се справят по-добре. Броят на хората, които печелят повече от 200 000 долара, се е увеличил с 9,6% в Айова и 17,6% в Мичиган между 2016 и 2018 г. Медианното домакинство с двама работещи в САЩ миналата година е изкарало около 101 000 долара годишно, което след инфлация е с близо 10 000 долара повече от преди десетилетие.

Кандидатът за президентската номинация на Демократическата партия Пит Бутиджъдж заяви по време на дебата през декември, че заплатите не са в крак с разходите за живот. Може би е прекарал твърде много време в събиране на пари в Калифорния. В повечето други райони на страната ръстът на заплатите надвишава покачването на разходите за живот, включително жилищните. Средните седмични доходи в Саут Бенд, Индиана са нараснали с 9,9% през последната година, след като работодателите са увеличили както работните часове, така и заплащането.

Това са щастливите заплати на растяща икономика и пазар на труда, който се затегна пo време на продължителната експанзия, която получи втори тласък от политиките за растеж на Тръмп и Пол Райън през 2017-2018 г. Акцентирайки върху растежа, двамата направиха повече за намаляване на неравенството, отколкото политиките на Обама и Нанси Пелоси, които се фокусираха върху неравенството за сметка на растежа.