Монетарното финансиране изисква внимателно и трезво управление

Отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Сред тези мерки може да бъде монетарното финансиране на правителствата или предоставянето на средства на гражданите от централната банка чрез т. нар. „хеликоптерни пари“.

И така, какво всъщност означава монетарното финансиране? Има ли смисъл въобще? Колко опасно е? Как и от кого трябва да се управлява? Тези въпроси изискват трезви отговори, а не истерия относно появата на хиперинфлация, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Наскоро управителят на Английската централна банка Андрю Бейли настоя, че банката не участва - и няма да участва - в „монетарно финансиране“ на правителството. Все пак, само няколко дни по-късно, британското финансово министерството обяви, че АЦБ ще финансира директно набъбващите му операции. Министерството на финансите също обяви, че това трябва да бъде "временно и краткосрочно", като в крайна сметка решението зависи от него.

АЦБ все още може да каже, че това не е „постоянно разширяване на баланса й с цел финансиране на правителството“, осъдено от Бейли. Банката обаче, както твърди той, „не запазва пълен контрол за това как и кога разширяването ще бъде обърнато”. Контролът е в Министерството на финансите.

Голяма част от тази дискусия се състои от интелектуални еквилибристики. Една от тях касе това дали директното монетарно финансиране е фискална или парична политика. Икономическият отговор е, че е и двете. Ако човек се съсредоточи върху това коя институция е отговорна, то това може да бъде и фискалната и монетарната. Друга еквилибристика се разгръща около сложната дума „постоянно“, която за политиците касае намеренията. Ако те не възнамеряват да бъде постоянно, тогава това не е монетарно финансиране. По този начин Японската централна банка (ЯЦБ) претендира, че не практикува  монетарно финансиране, въпреки огромния мащаб на вложенията си в държавни облигации.

От сладки приказки полза няма. Важното са не намеренията, а действията. Предполагаемите временни покупки на държавни облигации, или директното монетарно финансиране, наложено сега от Министерството на финансите на Обединеното кралство, могат да станат постоянни. В действителност, поради разширяването на баланса на централната банка през последните 12 години, те вероятно са такива. Това е смущаваща истина, която не смеем да произнасяме. И все пак уж необратимото монетарно финансиране може в крайна сметка да бъде обърнато. Но французите казват "Il n'y a que le provisoire quiure." („Само временното издържа.“)

Истинският въпрос е дали политика на мащабна парична експанзия в подкрепа на правителствените политики понякога може да има смисъл. Отговорът е „да“. При извънредни обстоятелства, като времена на война, дълбоки депресии или пандемии, работа на централната банка е да подкрепя първостепенната нужда на държавата да защитава живота и поминъка на хората. Само най-лудият либертарианец не би се съгласил. Като орган на държавата централната банка трябва да помага. Нейната независимост, макар и обикновено желана, е средство за постигане на целта, а не самоцел. Дори ценовата стабилността не е винаги е най-висша ценност. Други неща са от значение.