Европейските банки рискуват да паднат в „дългова пропаст“

Европейският съюз (ЕС) облекчава правилата си за банките, които старателно изгради през десетилетието след финансовата криза, в опит да управлява въздействието на коронавируса върху икономиката. Този ход обаче може да създаде големи проблеми, ако икономическата активност не успее да се възстанови, пише Bloomberg в свой анализ.

Регулациите се облекчават точно когато Европейската централна банка (ЕЦБ) ще внесе огромно количество ликвидност в паричната система на еврозоната. Това почти сигурно ще доведе до по-голямо поемане на държавен дълг от търговските заемодатели, защото те заемат евтино от ЕЦБ и се стремят да получат сигурна печалба, купувайки облигации от инвестиционен клас.

Банките ще купуват повече дългове от своите национални правителства, потенциално създавайки „дългова пропаст“, в която банката може да пропадне, ако стойността на съответните държавни облигации потъне.

На практика съдбата на заемодателя и суверена ще бъде вплетена. Това се превърна в системна заплаха в началото на последното десетилетие, като разпали евро кризата през 2012 г., припомня информационната агенция.

Финансовият отговор на Европа срещу пандемията заслужава възхищение и има смисъл да се разхлабят банковите правила, за да се гарантира, че колелата на икономиката могат да се завъртят отново, посочва агенцията в анализа си. Това отпускане обаче е рисковано. Това временно ще освободи кредиторите и ще ги предпази от удар по капиталовите им коефициенти, ако портфейлите им от държавния дълг се свият, като по същество премахне част от изискванията за пазарна оценка.

Това е смел ход, тъй като ЕЦБ едновременно напомпва банковия сектор с толкова ликвидност, колкото иска, за да харчи, колкото поиска. През последните три месеца вече има рекорден скок от 200 млрд. евро в притежанията на банките от ЕС на държавен дълг в евро, според анализатори от Jefferies International Ltd.

По-разхлабените капиталови правила само ще доведат до привличане на повече държавен дълг.

дълг

Основното събитие тази седмица ще бъде новият кръг от ултра евтини заеми от ЕЦБ за банки – т.нар. целенасочени операции за дългосрочно рефинансиране (TLTROs). Лихвите са щедри, като достигат до -100 базисни пункта.

Централната банка буквално плаща на банките да вземат заеми. Фредерик Дукрозет, стратег в Pictet Wealth Management, изчислява, че заемодателите ще вземат 1,2 трлн. евро. Неизбежно някои ще бъдат насочени към ликвидния държавен дълг, поне в краткосрочен план, посочват от Bloomberg.

На практика банките ще заемат при -1% в TLTRO схемата, а след това ще инвестират в държавни облигации и инвестиционен клас корпоративен дълг, които осигуряват добра възвръщаемост. Това може да подобри по-слабата доходност на банките, но на каква цена, ако това означава, че кредиторите държат твърде много държавен дълг, посочва се в анализа.

Едно е ЕЦБ да притежава до 450 млрд. евро италиански държавни облигации и съвсем друго - търговските кредитори да имат такава експозиция към една държава. Италианската Intesa Sanpaolo SpA вече е вторият по големина кредитор на тази страна с около 100 млрд. евро национален дълг.

Събирането на още държавни заеми в италианската банкова система, която държи по-висок процент от облигациите на своята страна, отколкото която и да е друга държава от еврозоната, може да не е добра идея.

В момента тласъкът за вкарване на повече пари във финансовата система и насърчаване на държавните заеми е напълно разбираем. Това обаче рискува отново да оголи Ахилесовата пета на еврозоната – банковата система да финансира държавния дълг. Всичко това може да е необходимо за активизиране на европейската икономика, но опасността пак дебне, заключават от Bloomberg.