Помощта за корпоративния сектор трябва да бъде с условия

Регулаторите трябва да се фокусират върху ограничаване на агресивния ливъридж, редовни стрес тестове и държане на мениджърите отговорни

18:29 | 02.07.20 г.

Снимка: Bloomberg

Кризата с Covid-19 ще бъде голямо изпитание за тези нови регулации, тъй като пълната сила на икономическия спад и масовата безработица ще тежат върху балансите на банките през месеците и годините напред. Колкото и дълбока да се окаже рецесията, ясно е, че банките са с далеч по-големи буфери, отколкото по време на световната финансова криза - и все още могат да преминат през сегашната повече или по-малко незасегнати.

Много компании обаче няма да се отърват толкова лесно - и то по същата причина, поради която банките се провалиха през 2008 г .: прекомерен ливъридж. Лесно е да се окачестви пандемията като извънредно събитие, който никой не би могъл да предвиди. Но причините за повечето кризи са непредсказуеми. Ключът е да може да се издържа на бурята.

Корпоративният ливъридж не представлява само агресивното финансиране. Цялата система от корпоративни „най-добри практики“, включваща навременни доставки, минимални запаси и използването на фрийленсъри вместо скъп постоянен персонал, е осъществяване на оперативен ливъридж.

Прибавете към това нарастващото финансово усилване, видно в корпоративния свят. Според Goldman Sachs съотношението на нетния дълг към оперативната печалба в индекса S&P 500 (без финансовите компании) е нараснало до близо 2,2 пъти, което е повече от двойно спрямо 2008 г.. Корпоративният ливъридж ще скочи още много предвид срива в печалбите и допълнителния дълг, поет по време на коронавирусната криза.

На 7 януари тази година Банк дьо Франс публикува анализ за системния риск, който представляват големите компании, и за нарастващата им задлъжнялост - по съвпадение същия ден, в който китайски учени изолираха новия коронавирус.

Малцина можеха да си представят извънредната здравна ситуация в световен план и икономическата криза, които Covid-19 ще отприщи. Но уязвимостта на корпоративния свят беше очевидна за всеки, който се бе замислил, както го направи френската централна банка. Нейният анализ питаше: „До каква степен високите нива на дълга сред определени фирми могат да се считат за източник на системен риск?“

Проучването подкрепя по-ранно решение на френските финансови регулатори да ограничат експозициите на големите банки към най-задлъжнелите компании на основание системния риск. Други пазари имат по-малко интервенционистична култура. Но може би е едновременно възможно и желателно да се отиде по-далеч от французите.

Регулирането на банките беше затегнато, когато стана ясно, че са необходими публични средства за поддържането на този системно важен сектор. Сега, когато компаниите получиха подобна помощ като системно важни работодатели и двигатели на икономиката, има силен аргумент да се предприеме подобен регулаторен подход: ограничаване на агресивния ливъридж, редовни стрес тестове и държане на мениджърите отговорни.