Фискалната, а не монетарната, политика движи кредитните пазари

Докато мрачните данни за брутния вътрешен продукт продължават да шестват, си струва да си припомним колко добре се отрази кризата на кредитните пазари. За това трябва да благодарим на правителствата повече, отколкото на централните банки, пише за Financial Times Джим МакКормик, глобален ръководител на стратегическото бюро в NatWest Markets.    

Въпреки това, което почти сигурно ще бъде най-слабото тримесечие (и година) откакто се води статистика, повечето основни облигационни индекси са на положителна територия през 2020 г. Индексът на инвестиционния клас в САЩ е нагоре с над 8 на сто, докато този в Европа се е покачил с около 0,5 на сто. Индексът на облигациите с неинвестиционен статут в САЩ се е повишил с около 1 на сто. Днес американските компании с най-висок рейтинг могат да вземат заеми при лихва под 2 на сто за първи път в историята. За компании с подобна оценка в Европа цената е едва 0,6 на сто.

Много инвеститори отдават силното представяне на облигациите на подкрепата от централните банки. Това не е напълно неоснователно. Мерките на централните банкери за стимулиране на инструментите с фиксиран доход бяха огромни и в някои отношения безпрецедентни. Корпоративните облигации съставляват около 20 на сто от пандемичната програмата за спешни покупки на Европейската централна банка. Федералният резерв отиде крачка напред, като включи „падналите ангели“ в програмата си - компании, чиито кредитни рейтинги са се свлекли до неинвестиционния клас в резултат от кризата с Covid-19. ЕЦБ обмисля да предприеме подобни стъпки. Не много отдавна този тип подкрепа се считаше за немислима.

Тези действия бяха важни, но основният двигател на превъзхождащото представяне на облигациите беше фискалната политика. В края на краищата централните банки нямат инструменти за решаване на проблемите с платежоспособността. Правителствата имат, като ги използваха агресивно. В неотдавнашно проучване ОИСР изчисли, че без различните схеми за подкрепа около 40% до 50% от компаниите биха били изправени пред краен недостиг на ликвидност. Тези схеми включват данъчни и лихвени облекчения, но най-важното бе подпомагането на заплатите. Към днешна дата компаниите, които са изправени пред ликвидни проблеми, са доста под 20 на сто.

Данните на Moody's подкрепят тези заключения. Корпоративнтие дефолти в САЩ са около 8 на сто, докато в Европа са по-малко от 4 на сто - и в двата случая много под нивата от финансовата криза през 2008-2009 г. Трябва да отбележим, че Moody's предвижда те да се увеличат оттук насетне. Но базовите прогнози на рейтинговата агенция за нивата им в САЩ и Европа все още са под пиковете по време на финансовата криза.

При подобно ниво на парична и фискална подкрепа не би трябвало да е голяма изненада, че кредитните пазари се представят толкова добре. Но перспективите за в бъдеще са далеч по-несигурни, тъй като безпрецедентната правителствена подкрепа носи със себе си два големи риска.

Първият риск са пазарите на държавни облигации, от които кредитните пазари извличат голяма част от общата си доходност. Засега този клас активи понася леко ръстът при емитирането. Току миналия месец волатилността на пазара на щатски държавни ценни книжа (ДЦК) достигна историческо дъно, като доходността по 10-годишните книжа рядко е била по-ниска. Имайки предвид, че бюджетният дефицит на САЩ вероятно ще достигне 18 на сто от БВП през тази фискална година, а брутното заемане почти ще се удвои, това не е малко постижение.

На този фон неотдавнашното спадане на щатския долар и скокът на златото си струва да се наблюдават. Едно от тълкуванията е, че инвеститорите поставят под въпрос стойността на кеша като актив; друго е, че огромните стимули може да ускорят инфлацията. И двете интерпретации са разумни, но втората повдига големи въпроси за странното усещане за спокойствие на пазарите на държавни облигации. Повечето инвеститори, с които говоря, игнорират опасенията относно инфлацията. Но въпреки рекордно ниската номинална доходност, инфлационните нива продължават да нарастват. Като се има предвид, че доларът пада, а златото се покачва, е възможно инфлацията да се опитва да каже нещо на облигационните пазари.

Вторият голям риск за кредитните пазари е умората при фискалната политика. След като подкрепата за заплатите, данъците и лихвите поддържаше компаниите платежоспособни, какво ще стане, ако тя бъде оттеглена? Склонен съм да смятам, че фискалната политика ще остане подкрепяща дълго време. Но настоящата ситуация във Вашингтон показва, че това не трябва да се приема за даденост. Конгресът прие два огромни пакета със стимули с относителна лекота по-рано през годината, но съгласието относно третия се оказа по-трудно за постигане, което се подчертава от различието в размер на 2,5 трлн. долара между първоначалните предложения на демократите и републиканците.

Така че за кредитните пазари вероятно ще става по-трудно. Пазарите на валути и суровини показват, че масираните монетарни и фискални усилия имат своята цена.