Инфлацията е грешното плашило за пазарите

При цена на златото от над 2000 долара за унция и централни банки, заливащи света с пари, се оказва, че перспективата за надигане на инфлацията отново се загнездва в умовете на инвеститорите. Тревогата обаче е преждевременна: дефлацията остава по-голямата заплаха, пише Дейниъл Мос за Bloomberg. 

Няма много знаци за значителен ръст на потребителските цени, дори след пет месеца безпрецедентно облекчаване на фискалната и паричната политики в борбата с пандемията. Пазарните коментари също не свидетелстват за това. Вярващите в задаващата се инфлационна спирала посочват почти ежедневните рекорди на златото и спада на долара. Инфлационните очаквания, вградени в доходността на американските 10-годишни ДЦК, се повишиха с повече от процентен пункт до 1,6% от 12-годишното дъно през март. Федералният резерв допринесе за тези настроения с категоричността си, че дори не мисли за повишаване на лихвите на фона на признаци, че икономическото възстановяване ще бъде достатъчно слабо, за да оправдае допълнителни стимули.

Всичко това може да се окаже още една лъжлива зора. Подскачанията на потребителските цени в Азия през юли не противоречат на реалността от последното десетилетие: инфлацията просто не се изстрелва и остава значително под скромната цел от около 2%, която обикновено поставят централните банки. Унищожаването на икономическия растеж от Covid-19 изостри този феномен въпреки мащабните бюджетни стимули, рязкото намаляване на разходите по заемите и възраждането на количествените облекчения. Сривът в глобалното търсене е по-мощен от неконтролируемата печатница на пари.

Все още е невъзможно да се различи в цифрите задаващ се влак. Потребителските цени в Токио, обикновено водещ индикатор за нивото в страната, се повишиха с 0,4% през юли. Това е над темпа от 0,2% от предходните два месеца и повече от предварителната прогноза на икономисти за повишение от 0,1%. Други числа показаха, че паричната база в Япония е нараснала с почти 10% спрямо година по-рано. Данните не променят общата картина, че ще е трудно инфлацията да достигне дори половината от целта от 2% годишно на местната централна банка в рамките на три години.

В Южна Корея националната статистика обяви, че инфлацията се е повиши до 0,3% през юли. Това е по-добре от нулевия темп през юни и отрицателния за май, и в съответствие с признаците, че икономиката се подобрява. Но то е доста под целта на централната банка на страната от 2%. Вярващите в инфлацията може би са намерили упование в последните китайските данни, които показаха, че потребителските цени са се повишили с 2,7% на годишна база. Причината обаче е в големите наводнения, които повишиха цените на храните, а не в тесни точки в икономиката, породени от коронавируса. Погледът към основния индекс, който изключва волатилните продукти, показва, че инфлацията в Китай е най-ниската от десетилетие.

Ако Индонезия не може да озапти инфлационните ястреби, е трудно да си представим какво би могло. Републиката извърши върховният грях в очите на монетарните консерватори, когато централната й банка се съгласи да монетизира държавния дълг. В нормални времена това би накарало инвеститорите да побягнат, като се има предвид, че монетизацията по принцип лишава властите от волята за борба с инфлацията. Но това не са нормални времена. Индонезийската инфлация през юли се оказа най-ниската за последните две десетилетия. Вместо да се сринат, облигациите на страната се представиха най-добре в Азия него месец и на трето място сред 47 глобални пазари.

Шансовете американската инфлация да надхвърли 2,5%, което се смята, че е горният праг на Фед, не са малки, твърдят икономисти от Cornerstone Macro LLC във Вашингтон. И все пак дефлацията остава далеч по-вероятна. Само веднъж през 46-те години, които Cornerstone проследява, дефлацията e била по-голяма заплаха, отколкото днес, и това е било за кратко по време на световната финансова криза.

И какво, ако инфлацията наистина скочи, а не просто се възстанови? Цената ще е нищо в сравнение със страданието, което ще бъде причинено, ако този мъчителен икономически срив продължи.

Това означава, че тези, които твърдят, че инфлацията е голямата опасност, понасят тежестта на аргументацията. През 2010 г., след Голямата рецесия, група икономисти, учени и парични мениджъри изпратиха отворено писмо до тогавашния председател на Фед Бен Бернанке, в което предупредиха, че програмата за количествено облекчаване на централната банка рискува инфлация и обезценяване на долара. Това не се случи. Биейки тъпана прекалено силно тогава, тези гласове сега трябва да бъдат приемани предпазливо.

Ултра-приспособимата парична политика и уклонът към бавно оттегляне на фискалните стимули са оправдани. Ако и когато най-накрая се появи призракът на инфлацията, той може да изглежда като приемлив проблем.