Само увеличение в преговорната сила на труда може да вдигне инфлацията в САЩ

С речта си преди няколко седмици на този път виртуалната конференция Джаксън Хоул, председателят на Федералния резерв Джей Пауъл може би вдигна завесата за последното действие от пиесата за щатския долар като глобална резервна валута. Може още да не е краят, но е началото на края, пише за Financial Times Анантха Нагесваран, професор в Сингапурския университет по мениджмънт. 

Обръщението на Пауъл до голяма степен бе в съответствие с новинарските доклади в дните преди него. Той каза, че Комисията за открития паричен пазар вече ще таргетира средната инфлация и че решенията за монетарната политика ще зависят от оценката за отклонението от неопределеното максимално ниво на заетост.

Широкият толеранс, който централната банка приема, за да поддържа лихвените проценти по-ниски за по-дълго време, не предвещава нищо добро за щатския долар. Ако Фед бъде възприет като толерантен към висока инфлация, за да компенсира ниската от предни периоди, вярата в долара като средство за съхранение на стойността ще бъде подкопана. За глобална резервна валута това би било стратегически скъпо.

Инфлацията остана непроявена толкова дълго, не защото централните банки успяха да я обуздаят. Бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър овладя ръста на цените през 80-те години, но с цената на две рецесии. След това, разрастващата се глобалната търговия, спадът в цената на петрола и появата на електронната търговия оказаха своето влияние.

Преди всичко балансът между капитала и труда се измести в полза на първия. Глобализацията - изнасянето на работни места и производства - отслаби преговорната сила на работниците, свивайки заплатите и по този начин оперативните разходи на компаниите. Маржовете на печалбата можеха да се разширяват без цените за крайните потребители да се налага да се вдигат прекалено.

По този начин не независимите централни банки, таргетиращи инфлацията, успяха да я укротяват, а ерозията в силата на труда и последвалото умерено намаляване на заплатите. Централните банкери нямаха нищо общо с това. Ако те наистина бяха отговорни за понижаването на инфлацията, те би трябвало да могат и да я повишат. От началото на века първо Япония, а след това и други се опитват храбро да генерират инфлация, но напразно.

Ако дадено лекарство не дава резултат, добрият лекар трябва да се запита дали то е погрешно, вместо да продължава да увеличава дозата. В противен случай лекарството почва да създава значителни странични ефекти. Точно това се случва с ултра-разхлабената парична политика от 2008 г. насам.