Пет извода от ключовата реч на Джером Пауъл

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, в бележки, изнесени в четвъртък за годишния симпозиум, който традиционно се провежда в Джаксън Хоул, Уайоминг (този път виртуално - бел. прев.), очерта ревизираната рамка на политиката на централната банка на САЩ.

Той обаче направи повече от това да консолидира и разшири промяната в подхода към монетарната политика, който набира скорост през последните няколко години. Той също така поби нов крайъгълен камък в глобалното централно банкиране, който със сигурност ще подхрани много дебати, които няма да бъдат разрешени за известно време, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Преди шока от Covid-19 за икономиката работата по новата рамка на политиката, ръководена от заместник-председателя на Федералния резерв Ричард Кларида, се възползва от несъмнено по-открития процес на консултации, включително поредицата от събития „Фед слуша” в цялата страна. Те бяха съсредоточени върху необходимостта от адаптиране на паричната политика към „новите предизвикателства, които възникват“. По-конкретно, двегодишният преглед взе предвид многогодишния опит с по-нисък потенциален растеж, по-потиснати глобални лихвени проценти, „най-добрия [преди коронавируса] от доста време пазар на труда“ и приглушена инфлация. Резултатът - по думите на самата централна банка еволюция (а не революция) при двойните й цели - включва по-„широкообхватна и приобщаваща цел“ за максимална заетост и гъвкаво използване на „таргетирането на средната инфлация“, което дава възможност на монетарната политика „да се стреми да постигне инфлация умерено над 2 процента за известно време“ след периоди, когато е била под това ниво. 

Ето и заключенията на Ел-Ериан:

1. Както отбеляза Пауъл, промените се стремят да повишат ефективността на централната банка в среда на „нова нормалност“, която, в очите на ръководителите на Фед, стана по-ясна, откакто концепцията за пръв път бе формулирана след глобалната финансова криза. Те формализираха нарастващата активност на централната банка за противодействие на риска от срив в инфлационните очаквания и за насърчаване на заетостта, като средства за по-приобщаващо икономическо възстановяване, същевременно отбелязвайки важността от поддържането на финансовата стабилност.

2. Много привърженици на Модерната парична теория (МПТ) вероятно ще приветстват новата рамка като голяма стъпка към възприемането на подход, който позволява на икономиката да работи прегряла за по-дълго време, да финансира големи фискални дефицити при ниски разходи и да облекчава инфлационните ограничения относно монетарните стимули.

3. Това е вероятно и причината, поради която ще бъде изразена загриженост от тези, които се притесняват от ескалиращо целеполагане от Федералния резерв, както и от ерозиране независимостта и ефективността на централната банка. Има също репутационен риск при преследването на оперативно по-агресивна цел, след като многократно Фед не успяваше да изпълни по-малко амбициозен вариант, както и при формализирането на подход, който рискува още по-широко разграничаване между Уолстрийт и останалата част от икономиката.

4. Мнозина на пазара ще гледат на новата рамка като на официализиране на това, което досега се възприемаше като зависеща от данните склонност към разхлабена политика. Това ще засили вярата на инвеститорите в изобилната и предсказуема ликвидна подкрепа, което допълнително ще отдели цените на активите от икономическия и корпоративен фундамент.

5. Дори ако се приемат за необходими за постигане на отлични икономически резултати - по-специално, устойчиво висок и всеобхватен растеж без разрушителни финансови балони, промените едва ли ще се окажат достатъчни сами по себе си. Фед ще остане силно зависим от способността на Конгреса и администрацията да поддържат повече ориентирани към растежа политики, особено преследването на мерки в пресечната точка на фискалната политика и структурните реформи, които допринасят за по-високa производителност и по-ниска икономическа несигурност на домакинствата.