Заслужено ли са пренебрегвани малките акции днес?

В САЩ има приблизително 3700 публични компании и повечето инвеститори в акции игнорират повечето от тях, с изключение на най-големите, което е малко странно. Ако, както често твърдят инвеститорите, целта им е да диверсифицират портфейлите си, да съберат комбинация от акции, която обещава най-доброто съотношение  риск-възвръщаемост, или да намерят най-добрите компании, то пренебрегването на големи области от пазара е нелогично, пише Нир Кайсар за Bloomberg. 

Всъщност „големите момчета” рядко са били по-популярни, отколкото днес. Инвеститорите от известно време наливат пари в гиганти като Apple, Microsoft, Amazon, Facebook, Alphabet (Google), а отскоро и в Tesla, надувайки пазарната им капитализация спрямо останалите акции. В резултат на това тези шест компании сега представляват повече от 40% от индекса Nasdaq 100 и една четвърт от S&P 500, което е най-голямата концентрация от поне 1980 г. насам.

Дори по-широките пазарни индекси се доминират от най-големите компании, защото повечето от тях, или поне най-разпознаваемите, се претеглени по пазарна капитализация. Най-големите 650 акции в Russell 3000, например, представляват 90% от неговата капитализация. Това обяснява защо представянето на индекса от създаването му през 1979 г. е неразличимо от това на S&P 500. Независимо как го осъществявате, купуването на широкия пазар почти винаги е залог върху най-големите играчи.

Уклонът в полза на големите компании е още по-любопитен, ако вземете предвид, че акциите с малка капитализация се представят по-добре от големите в исторически план. Долните 30% от акциите по пазарна капитализация в САЩ са донесли със средно 1,7 процентни пункта годишно (с включени дивиденти) повече от горните 30% от 1926 г. до миналия октомври, според данните, събрани от професора от Дартмут Кен Френч.

И така, защо инвеститорите предпочитат големите акции? Една от причините, както бързат да отбележат скептиците относно малките акции, е, че те не се търгуват толкова много и следователно са по-скъпи за покупка и продажба (т.е. по-малко ликвидни - бел. прев.) – нещо, което изследваният период игнорира. Тези допълнителни разходи за търговия може да са изтрили предимствата на малките акции в миналото.

По-малките компании също така са по-рискови, тъй като са, ами, по-малки и не толкова утвърдени. Това е ясно от цифрите. Малките акции са с 60% по-волатилни от големите след 1926 г., измерено чрез годишното стандартно отклонение, а спадовете им са по-тежки. След като отчетем този допълнителен риск, големите акции възвръщат предимството си. Те имат исторически коефициент на Шарп - популярен показател за възвръщаемост (над безрисковата – бел. прев.) на единица риск - от 0,39, в сравнение с 0,30 за малките.

Това обаче не приключва спора. Инвеститорите всъщност не са длъжни да избират между големи и малки акции. Оказва се, че балансът между тях води до по-висока абсолютна възвръщаемост и сравнима такава на единица риск, отколкото при притежаването само на големи акции. Това е така, защото двете групи не се движат напълно в тандем, така че разумната експозиция и към двете намалява общата волатилност. Комбинация от 50/50 големи и малки акции изпреварва S&P 500 с 0,8 процентни пункта годишно от 1926 г. насам при почти идентични коефициенти на Шарп.

Разбира се, никой не разполага с инвестиционен хоризонт от 100 години, така че е важно също така да се разгледат данните за по-кратки периоди. И при тях също балансираният подход има предимство. Миксът 50/50 побеждава S&P 500 в близо 70% от 10-годишните периоди от 1926 г., а коефициентът му на Шарп е бил по-висок в 62% от времето.