Заслужено ли са пренебрегвани малките акции днес?

Що се отнася до разходите за търговия, те вероятно са по-малко бреме, отколкото се страхуват мнозина, поне когато инвестират в индексни фондове за акции с малка капитализация. Пазарите с течение на времето станаха по-ликвидни и подредени, което доведе до намаляване на разходите. Индексният фонд с малка капитализация на Vanguard Group, например, е победил индекса, който следва, с 0,05 процентни пункта годишно от създаването си през 2000 г., въпреки че индексът не отчита въздействието на търговията и другите разходи.

И все пак не всички са убедени, че малките акции имат роля в портфейлите. За да разберете защо, трябва да се върнете няколко десетилетия назад във времето, когато малките компании бяха дори още по-далеч от радара на инвеститорите, отколкото днес. През 1978 г. докторантът от Чикагския университет Ролф Банц написа новаторска дисертация, показваща, че малките акции исторически побеждават големите. Когато тя беше публикувана три години по-късно, последва вълна от взаимни фондове върху акции с малка капитализация. Днес има повече от 3000 взаимни и борсово търгувани фондове с малки акции, според Morningstar.

Оказа се, че в годините, откакто Банц публикува своята дисертация през 1981 г., малките акции не блестяха толкова ярко, както преди. От 1926 до 1980 г. те побеждават големите с 3,6 процентни пункта годишно при малко по-нисък коефициент на Шарп. Те също така печелят в 85% от 10-годишните периоди и имат по-висок коефициент на Шарп в 65% от времето. Оттогава насетне обаче нещата се променят коренно. Големите акции печелят съревнованието с 0,9 процентни пункта годишно и с много по-висок коефициент на Шарп. Те също така побеждават малките в 50% от 10-годишни периоди и имат по-висок коефициент на Шарп в 72% от времето.

За мнозина това е поучителна история за това колко бързо инвестиционната стратегия може да се скапе, когато стане популярна, но има и още нещо. Годините след 1980 са oградени от два много необичайни периода за големите акции. Първият е двадесетгодишният бичи пазар през 80-те и 90-те години, който облагодетелства големите компании, като в крайна сметка повишава пазарната им стойност спрямо малките до рекордни висоти. От 1926 г. дотогава капитализацията на големите акции е средно 87 пъти по-голяма от тази на малките. В пика на дотком балона през 2000 г. обаче това съотношение набъбва до 230, което е несравнимо най-високото регистрирано някога.

Когато балонът се пука, разликата в размера между големите и малките акции постепенно се връща към историческите си средни стойности и остава там през голямата част от първото десетилетие на 21 век. Това помогна на малките акции да победят големите със 7,5 процентни пункта годишно през 10-те години от 2000 до 2009 г. Но след това големите компании отново достигат до размер от средно над 200 пъти този на малките, побеждавайки ги като представяне с 4,1 процентни пункта през последното десетилетие.

Всичко това оставя някои въпроси без отговор, за съжаление. Дали големите акции са достигнали трайно високо плато, по думите на икономиста Ървинг Фишър, или са готови за още едно десетилетие разочарование в сравнение с малките? Влезе ли пазарът в нова ера на екстремни колебания между големи и малки акции, като нито една от двете групи да печели дългосрочно предимство? И както сочи историята досега, дали предимството за малките акции е достатъчно голямо, за да може уверено да се нарече сигнал, а не шум?

Трудно е да дадем отговор, но за щастие има лесен и разумен начин да се избегне несигурността: Не залагайте на това, че един размер е подходящ за всички.