Силното стопанско възстановяване може парадоксално да е лошо за акциите

Парите движат пазарите. След извънредната ситуация с Covid-19 огромни количества нова ликвидност бяха вляти в системата от централните банкери и финансовите министерства по света, за да подкрепят тежко засегнатите икономики. Тези потоци възлизат на изумителните 21 трлн. долара, равняващи се на една четвърт от световния БВП, като бяха съпътствани и от 6 трлн. долара количествено облекчаване (QE) от централните банки.

Глобалната ликвидност изглежда ще се повиши с още 15 трлн. долара през 2021 г., като централните банки вече са заделили още 3-4 трлн. във вид на QE. Към края на годината запасът от глобална ликвидност се предвижда да тества нивото от 175 трлн. долара, или два пъти глобалния БВП. Преди двайсет години тя можеше само да се равнява на брутния вътрешен продукт, пише за Financial Times Майкъл Хауъл, основател на лондонската консултантска и инвестиционна компания CrossBorder Capital. 

Географските източници на нова ликвидност през 2021 г. ще се различават забележимо от миналата година, като на преден план ще са Азия и развиващите се пазари.

През 2020 г. еврозоната осигури приблизително една трета от ръста на QE и допринесе почти с толкова за повишаване на ликвидността в световен мащаб, дори надминавайки Федералния резерв на САЩ. Японската централна банка също беше активна, но тъй като банковата система на Япония отпусна малко нови заеми, това намали потенциалното въздействие.

Обратното се случи в Китай, където трайно затегнатата политика на народната банка (PBoC) бе в противовес на приноса към глобалната ликвидност на китайските банки и сенчести кредитори в размер на една пета. Аномалията може да бъде обяснена с инструкциите на PBoC за „насочено кредитиране“ към китайските държавни банки. През 2021 г. очакваме китайската ликвидност да съставлява една четвърт от увеличението на глобалната ликвидност, САЩ - над една трета, а развиващите се пазари -  значителните 11% (спрямо едва 4% досега).

Те включваха изходящи потоци от еврозоната след банковата криза от 2010-12 г. и бягство на капитали от Китай след антикорупционните усилия на президента Си Дзинпин. Освен това много чуждестранни банки купуваха „сигурни“ активи в щатски долари, за да спазят новите разпоредби (Базел III).

Гледайки напред, капиталовата сметка на Азия вече е под по-добър контрол, докато трансграничният капитал напоследък се измества обратно към Европа и изглежда вероятно да има апетит за задаващите се мащабни дългови емисии в евро. Ако това сочи към бъдеща слабост на долара, това трябва допълнително да стимулира глобалната ликвидност, просто като насърчи междуанродните инвеститори да заемат повече по-евтини долари.

И така, ще видим ли бума в цените на активите, наблюдаван през втората половина на миналата година? Не толкова бързо.