Силното стопанско възстановяване може парадоксално да е лошо за акциите

Въпреки последните притеснения за надутите балони при активите, съотношението между пазарната капитализация на всички акции в световен мащаб и този пул от глобална ликвидност е около 0,5, или само малко над дългосрочната си средна стойност. През 2000 г. съотношението беше 0,85 пъти, а през 2008 г. - над 0,7 пъти. Важно е да не забравяте скорошното ниско ниво. По време на пазарните разпродажби през март 2020 г., коефициентът спадна под 0,4 пъти. От днешна гледна точка можем да кажем, че това бе отлична възможност за купуване.

Въз основа на нашите прогнози бъдещото съотношение акции/ликвидност в края на 2021 г. ще е 0,47 пъти. Със сигурност това означава, че все още си струва да се купува на фондовите пазари. Но оценките са само половината от факторите. Често много по-значими за цените на активите са колебанията в покупателната способност на инвеститорите. Ето защо.

Всички пари, които циркулират, разбира се, трябва да са вложени някъде. Но е важно да се помни и че икономическата система се състои не от една, а от две отделни парични вериги: финансова и реална икономическа.

Често най-доброто време за инвестиции е, когато регулаторите се опитват да стимулират вялите икономики. Втората половина на 2020 г. е учебникарски пример. Когато общото търсене е слабо, финансовата верига доминира.

Миналата година, например, по-голямата част от новите пари попаднаха на пазарите на активи, изпращайки цените на акциите високо и помагайки за повишаване на цените на жилищата в световен мащаб с близо 10%. Но с възстановянето на стопанствата повече ликвидност ще се влива в реалната икономика, където по-голямата част от нас си изкарват прехраната. Сумите по дребните банкови депозити в Европа и Америка вече се увеличават.

Как се отразява това на покупателната способност?

Когато ликвидността се концентрира на пазарите на активи, измерителите за т. нар. скорост на парите в обращение спадат. И обратно, когато ликвидността започне да се измества към реалната икономика, тогава паричната скорост се повишава. Ако скоростта нарасне, тогава - относително погледнато - ще има по-малко активи спрямо парите и повече капитал, вложен в съживяването на реалната икономика.

С други думи, покупателната способност може да се премести от инвеститорите към потребителите, което да доведе до икономически бум. Контраинтуитивно е, но цените на акциите могат да имат проблем да задържат нивото си.