Началото на края на последния европейски диктатор

От 1989 г. развитието в по-голямата част от Европа се характеризира с демократизация, свобода и просперитет. Съществува обаче и едно изключение. Още от 1994 г. президентът Александър Лукашенко управлява Беларус с желязна ръка.

От август насам, след поредните избори, определени като нелегитимни, Беларус е обхванат от сериозни протести, които продължават и през тази година. По един или друг начин това обществено въстание и решителност на беларуския народ поставят началото на края на последния европейски диктатор, пише за онлайн изданието EUObserver.com Томас Тобе, евродепутат и председател на комисията за развитие на ЕП.

Европейският съюз (ЕС) има морално задължение да продължи да действа в подкрепа на демократичното движение в Беларус, гласи анализът.

Досега реакцията на Съюза беше балансирана, с признаци на нерешителност и липса на бързина. След бавен старт, който подчертава необходимостта от възобновяване на дискусията за това как да се реформира процесъта на вземане на решения във външните работи на ЕС, решение за прилагане на санкции най-накрая беше взето от Съвета на ЕС.

От страна на Европейския парламент (ЕП) фокусът е върху борбата на опозицията и нуждата от подкрепа.

Някои страни от блока – Швеция например, оттеглиха помощта за няколко проекта в страната с връзки с режима.

Различният подход между държавите членки обаче отново подчертава необходимостта от по-съгласуван политически отговор на ЕС по тези въпроси, посочва Тобе.

Съюзът е най-големият донор на помощи в света и по този начин има големи възможности да използва политиката за развитие като средство за натиск върху режимите в световен мащаб. Освен това, макар да подкрепя промяна на демократичния режим в Беларус, ЕС също трябва да започне подготовка за това, което може да се случи, когато Лукашенко вече не е на власт.

Основният въпрос е дали смяната на властта в страната може да се случи по мирен начин, посочва евродепутатът. Ето защо е важно ЕС да не действа наивно. Съюзът трябва да се надява на най-доброто и да планира най-лошото.

Като си спомни за Арабската пролет, ЕС трябва да бъде готов да действа, ако развитието в Беларус се обърне неочаквано в грешна посока. Например, малко вероятно е Кремъл да се въздържи от намеса по време на евентуална смяна на властта в Беларус.

Минск и Москва

Добре известно е, че Владимир Путин отдавна е дълбоко недоволен от Лукашенко. Твърде малко вероятно е обаче той да приеме демократична революция в съседна държава.

По-вероятно е Москва да отиде доста далеч в усилията си да гарантира режим в Минск, който е лоялен към Русия. Това се е случвало и преди и може да се повтори. Подобно на руската война в Източна Украйна, най-лошият сценарий би бил „малки зелени човечета“ да се появят по улиците на Минск и да поемат контрола върху ключовите държавни функции.

При всеки бъдещ сценарий ЕС вероятно няма да играе ключова роля по отношение на политиката на военна сигурност в Беларус. Това обаче не е непременно нещо лошо. Военните сили на САЩ и НАТО могат да действат като възпиращ фактор за Русия, докато ЕС използва своя икономически мускул, за да гарантира, че ситуацията се развива в правилната посока.

Един от възможните подходи може да бъде ЕС да се справи със свободен Беларус по същия начин, по който Западна Германия се справи с ГДР по време на обединението – като инвестира значителни политически и икономически ресурси, за да помогне на страната да се изправи на крака.

Знаем, че легитимните институции, прозрачността, доброто управление и функциониращата икономика са необходими за успешния преход към демокрация. ЕС със сигурност разполага както с финансови средства, така и с инструменти, необходими за подкрепа на тези усилия.

Мирните и изумително смели демократични протестиращи все още са изправени пред насилие и малтретиране по улиците на Минск. Лукашенко се държи здраво за властта, въпреки неуморните усилия на опозицията.

Август 2020 г. ще остане в историята като началото на края на режима на Лукашенко. Има обаче много работа, която трябва да се свърши преди да падне последният европейски диктатор.