Вдигането на минималната заплата в САЩ не е опасно

Почти всички американци, независимо дали живеят в Тексас или Калифорния, признават, че е невъзможно да се живее със заплата от 7,25 долара на час. Въпреки това дебатът за плана на президента Джо Байдън за повишаване на федералната минимална заплата на 15 долара е почти толкова поляризиран, колкото всеки друг въпрос в САЩ, пише за Financial Times Майк Харис, основател на консултантската компания Cribstone Strategic Macro и гост професор в лондонския Syracuse University. 

Тези, които са против, твърдят, че вдигането на минималната ставка вреди на бизнеса и цитират проучвания, показващи потенциалната загуба на работни места. Застъпниците пък твърдят, че по-високите заплати увеличават потреблението и цитират проучвания, според които няма да се загубят работни места. На фона на всяването на страхове това, което наистина трябва да знаем, е до какво всъщност би довели увеличението. С колко ще нараснат разходите на бизнеса? Каква част ще може да бъде прехвърлена на потребителите?

Предложеният план за вдигане на минималната ставка до 15 долара е чрез пет стъпки в рамките на четири години, средно с 15,6% на стъпка. През 2021 г. минималната заплата ще се повиши от 7,25 на 9,50 долара - 31% увеличение, което е най-големият процентен скок. Най-силно ще бъдат засегнати индустриите с ниски заплати като хранителните услуги. Разходите за труд в ресторантите варират от 25 до 40 на сто от продажбите. Веригите за бързо хранене, които обикновено плащат най-ниските заплати, често поддържат разходите си под 30%. Използвайки оценките на Бюджетната служба на Конгреса, изчислявам, че по-малко от 15% от работещите в ресторантите в щатите с най-ниски заплати ще бъдат засегнати, със средно увеличение от 17,3%. Това означава, че разходите на ресторантите в щатите с най-ниски заплати биха се повишили с по-малко от 1% от продажбите през 2021 г., докато в национален мащаб разходите биха нараснали с 0,3%.

Това сочи, че преминаването към минимална заплата от 9,50 долара на час е изключително нисък риск. Какво да кажем за останалите покачвания, които биха я довели до 15 долара през 2025 г.? Нека бъдем свръхконсервативни и да приемем, че 100% от работещите в ресторантите се възползват напълно. Пресметнах, че за да компенсират пропуснатите печалби, ресторантите ще трябва да вдигнат цените с между 5% и 5,5% през първите три години и с 3% през 2025 г. Това е съществено, но дори този най-лош вариант на ръст от средно 3,8% годишно е изцяло управляем.

Ще могат ли потребителите да поемат тези по-високи цени, без да намалят търсенето? Преди коронавируса разходите за хапване навън представляваха 6% от потребителските разходи в САЩ. По пътя към минимална заплата от 15 долара необходимото увеличение на цените в ресторантите се равнява на 0,3% от потребителските разходи всяка година. Като ориентир може да погледнем назад към 1996-97 г., когато федералната минимална заплата се повиши с 21%. Въпреки това хранителните услуги и баровете тогава имаха по-голям ръст от този на цялата икономика.

Съществува риск, но той не касае устойчивостта на ресторантьорската индустрия като цяло. По-скоро повишаването на заплатите ще ускори излизането от строя на ресторантите, които вече имаха затруднения. Някои нискоквалифицирани работни места може първоначално да изглеждат „загубени“, но ако потребителите продължат да се хранят навън и да си поръчват за вкъщи, ще се появят работни места с по-висока заплата. Ако работодателите изберат да автоматизират, те ще създадат работни места за тези, които изграждат, инсталират и поддържат новите машини. Тази по-висока производителност би трябвало да доведе и до по-ниски цени, позволявайки повече посещения на потребителите в ресторантите.

Институциите трябва да осъзнаят, че няма кой знае от какво да се страхуват при преминаването към минимална заплата от 15 долара. Таймингът обаче има значение. В разгара на  пандемия не е моментът да се добавя тежест върху бизнеса. Когато ваксинираните потребители се върнат в ресторантите със своите натрупани спестявания, те вероятно ще бъдат по-малко чувствителни към цените от обикновено. Това е възможност, която не бива да пропускаме.

Ако политиците смятат, че 15 долара на час няма да сработят за общностите с по-ниски заплати, те могат да разрешат на съответните щати да ограничат минималната си заплата до две трети от средната. За да се насърчи наемането, може да се позволи на фирмите да плащат по-ниска заплата през тримесечния изпитателен срок на лица под 21 години, дългосрочно безработни и бивши затворници. Повечето работодатели с удоволствие биха платили на тези, от които са доволни. Дайте на малкия бизнес допълнително време да се съобрази.

И накрая, след като стигнем до 15 долара на час, политиката трябва да бъде извадена от уравнението и заплатата да се индексира спрямо инфлацията. Със сигурност всички можем да се съгласим, че запазването на покупателната способност на потребителите е добро за икономиката.