Байдън има шанс да сложи край на икономическата стагнация за средната класа

Веднъж на приблизително поколение социалният договор в Америка се променя. След половин век, в който капиталът бе водещ, Джо Байдън има шанс да наклони везните отново в полза на труда, пише Едуард Люс за Financial Times.

Подобна възможност би била немислима преди година. Левицата в САЩ може да благодари на пандемията за тази промяна в политическите обстоятелства. Досега Байдън не позволява извънредната глобална здравна ситуация да бъде прахосана. Въпросът е дали той може да се възползва от наскоро приетите фискални стимули, за да измести баланса в полза на американския работник.

Макро условията, пред които е изправен Байдън са близки до идеалните. Тъй като САЩ се очаква да постигнат групов имунитет в началото на лятото, благодарение на програмата си за ваксинация, растежът ще се завърне с гръм и трясък, след като социалното дистанциране отшуми. Предстоящият бум ще бъде подхранен от освобождаването на задържаното потребителско търсене, което доведе до рекордно висок процент на личните спестявания в Америка, които сега се вдигат още заради последния федерален стимул. Очаква се растежът да достигне 6% тази година, според Федералния резерв, което ще компенсира с разлика миналогодишната загуба.

Позицията на централната банка не може да бъде по-експанзионисична. Наскоро Джей Пауъл, председателят на Фед, на практика гарантира, че ще толерира инфлация над 2% за продължителен период. Федералният резерв не очаква да вдигне основната си лихва преди 2024 г. Рядко централните банки обещават да подхранват с гориво купона. Байдън наследява оптимален двугодишен прозорец, в който да разпредели плодовете на отвързания растеж сред средната класа на Америка.

Само по себе си обаче силното възстановяване в САЩ няма да промени структурата на икономиката, нито ще допринесе много за свиване на острото неравенство в Америка. По-голямата част от пандемичния фискален пакет за 1,9 трлн. долара се състои от еднократни трансферни плащания и удължаване на обезщетенията за безработица. С тях хората спокойно ще преминат през пандемията. Въпросът е какво може да направи Байдън, за да промени правилата на играта в дългосрочен план, след като икономиката се върне към дългосорчния се тренд на растеж.

Отправната точка е да се признае, че стагнацията на средните доходи в Америка е донякъде резултат от решения, взети от политиците. Доскоро левите и десните се съгласяваха, както веднъж каза Бил Клинтън, че глобализацията е „икономическият еквивалент на природна стихия“. От това следва, че правителството не може да направи много, освен да насърчи американците да подобряват уменията си, за да се защитят от глобалните ветрове.

От 70-те години на миналия век насам Вашингтон направи много, за да отслаби силата на профсъюзите, да намали социалното осигуряване и позволи разходите за образование да отидат извън възможностите на обикновените американци. Вместо да се омекотяват подобни тенденции, последователни администрации на САЩ, включително демократически, затвърдиха тенденцията.