Суперлигата приключи с автогол - на JPMorgan

Може би американската банка JPMorgan Chase е прекалено богата и мощна, за да я е грижа, но тя със сигурност беше изненадана. Вероятно ръководителите ѝ в Европа не са успели да предупредят шефовете в Ню Йорк, че многомилиардният план за промяна на облика на европейския футбол в полза на дузина или повече клубни собственици рискува да разпали политическа буря, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Като финансов гарант за европейската Суперлига сега банката може да се утеши от факта, че идеята рухна толкова бързо под тежестта на протестите. Не се случва често британският премиер Борис Джонсън и френският президент Еманюел Макрон да се съгласят за каквото и да било, но посланията от Даунинг Стрийт и Елисейския дворец бяха еднакви. 

Ставаше въпрос за шепа глобалисти от Уолстрийт, които се опитват да реорганизират най-популярната игра в Европа, без да зачитат ни най-малко възгледите или интересите на мениджърите, играчите и привържениците. Сега поне JPMorgan Chase може да се съсредоточи върху ограничаването на репутационните щети.

Но си е за чудене какво е мислила банката, когато се съгласи да финансира новото първенство на стойност 3,25 млрд. евро, като на всеки от клубовете учредители бе обещано първоначално плащане между 200 и 300 млн. евро. Дванадесет клуба вече се бяха регистрирали.

Очевидно никой в ​​JPMorgan Chase не беше прочел писмото до акционерите, написано от председателят на борда и изпълнителен директор на компанията Джейми Даймън в последния годишен отчет на банката. Публикувано едва този месец, писмото демонстрира добре афишираните усилия на Даймън да позиционира банката като лидер в смелия нов свят на социално отговорен и устойчив капитализъм.

Той постави особен акцент върху хармонизирането на ценностите на банката с тези на „общностите“, в които тя оперира по целия свят: „Както знаете, ние отдавна отстоявахме същинската роля на банкирането в общността - неговият потенциал за обединяване, за да се даде възможност на компаниите и хората да постигнат мечтите си."

Кажете това на играчите и поддръжниците на такива свещени институции като Ливърпул и Манчестър Юнайтед, както и на общностите, в които са се развили тези велики отбори. Планът за заместване на настоящата Шампионска лига със „затворено“ състезание между най-богатите европейски клубове обещаваше да разруши традициите на играта, да унищожи нейния състезателен дух и да навлече подигравки на градовете, в които са вкоренени отборите.

 „Oбщностите“ нямаха значение. Ставаше въпрос за спогодба, която илюстрираше съвършено всички недостатъци на абсолютната глобализация. Новата лига бе проектирана с една единствена цел: да изстиска за богатите собственици още по-голям дял от приходите от правата за излъчване и да гарантира, че възвръщаемостта им е стабилна, като елиминира риска от отпадане на някой клуб от състезанието.

Обратната страна беше потушаването на конкурентния импулс в играта. Това е, което прави футбола вълнуващ - отворени турнири, които възнаграждават успеха на терена със салют при достигане до върха, като по пътя нагоре развенчават могъщите, когато техните изяви са бледи. В новата схема местните фенове - отново тези „общности“ - биха останали на второ място след доходоносните цифрови абонати на хиляди мили разстояние. Феновете можеше спокойно да бъдат наречени „изоставени”.

Пандемията, която разруши финансите на много спортове, изигра своята роля. Но четири от 12-те клуба, които подписаха споразумението, имат американски собственици. Може би те допускаха, че затворената система, която изглежда работи в бейзбола и американския футбол, може да бъде приложена от другата страна на Атлантическия океан. Но това е и една от идеите на глобализацията. Би трябвало да можете да продавате едно и също нещо навсякъде.

Все още чувам как хората изпадат в недоумение от възхода на популизма. Всъщност няма мистерия. Въстанията срещу елитите се коренят в разбирането - често основателно - че системата е манипулирана. Богатите прибраха печалбите от глобализацията и технологичния напредък, докато тези по-долу в йерархията понесоха бремето на икономическата несигурност. Необузданият капитализъм потъпка традицията и пренебрегна интересите на местните общности.

Собствениците на клубовете от Суперлигата предложиха да приложат тази формула към европейския футбол. По описанието на президента на УЕФА Александър Чеферин планът е бил да се създаде „затворена организация, управлявана от малцина избрани алчни хора“. Почти всеки с роля във или интерес към така наречената красива игра е съгласен с него. Сега Даймън може би ще се запита как JPMorgan Chase се оказа на грешната страна в това противопоставяне.