Защо доходността по щатските ДЦК не се променя?

Ето ви загадка. Защо, когато растежът и инфлацията рязко се увеличават, доходността на американските държавни облигации остава на скромни нива? Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа сега е по-ниска, отколкото в края на март. Федералният резерв иска да повярвате, че това е така, защото инфлационният скок е временен. Няма нищо такова, пише Ричард Куксън за Bloomberg.

Това е в сила по три причини. Първата е най-простата: доходността на щатските държавни ценни книжа (ДЦК) е много по-висока от тази в Европа и Япония. Втората е, че Федералният резерв се е фиксирал върху кратскосрочните доларови ставки, което прави суапът с, да речем, еврото много по-евтин. Третата и малко по-сложна причина, поради която международните инвеститори купуват американски ДЦК, е, че Фед наводни света с долари, снижавайки рязко цената на заемането в американската валута извън САЩ, която бе нараснала преди началото на пандемията.

Също така е показателно да разгледаме забележителната устойчивост на доходността на американските облигации, като разделим доходността на реален и инфлационен компонент. Това е лесно да се направи с помощта на TIP (облигациите, индексирани с инфлацията). Доходността по конвенционалната облигация минус доходността на TIP с еквивалентен падеж ви дава очакваната инфлация през матуритета на ценната книга. Тази разбивка показва, че макар общата доходност на облигациите в последно време да остава постоянна, очакваната инфлация продължава да расте. През последните 12 месеца инфлационните очаквания са нараснали с почти 2 процентни пункта, до малко под 2,7%. Около 0,15 пункта от този ръст е дошъл след края на март.

По-наблюдателните от вас ще забележат, че ако общата доходност не се е променила напоследък, а очакваната инфлация се е повишила, тогава реалните доходности (по TIP) трябва да са паднали. Познахте. Реалната доходност по 5-годишните ДЦК на САЩ сега е минус 1,9%, близо до рекордно дъно.

Нека помислим върху това за момент. Икономиката на САЩ вероятно ще регистрира растеж през настоящото тримесечие от около 15% на годишна база, но доходностите почти никога не са били по-ниски. Разбира се, има благоприятни базови ефекти, тъй като икономиката миналата година беше толкова потисната. Но фондовите пазари все още не са далеч от рекордните си върхове, а правителството обяви, че иска да налее 6 трилиона долара в икономиката през следващите години. Вместо да се съпротивлява на тенденцията, Фед на практика облекчава паричната политика, като позволява на реалните лихви да се сринат, а финансовите условия да се разхлабят.

Централната банка прави това във време, когато инфлацията наистина нараства много бързо. Търсенето се повишава, предлагането не, а запасите са много ниски. В мрачното и далечно минало отпреди няколко месеца Федералният резерв заяви, че ще таргетира инфлацията през целия цикъл. Сега всеки член на Фед казва, че бездействието е оправдано, защото инфлацията ще бъде временна. Тези две позиции си противоречат.

Ако сте смятали, че целта за инфлацията е достоверна, последните данни за ръст на цените от 4,2% (ако приемем, че инфлационният натиск продължава да се увеличава и разходите за лично потребление са почти толкова високи) биха доближили Фед до покачване на лихвите. В контраст, неотдавнашните твърдения, че по-високата инфлация е временна, са пример за убеждение. Това изобщо не принуждава Фед да предприеме каквото и да било, ако продължи да се придържа към това мнение.

Фед твърди, че в крайна сметка инфлацията отново ще спадне, защото хората не са адаптирали поведението си. Чудя се дали това са същите хора, които според анкета на Мичиганския университет сега очакват инфлацията да бъде средно малко под 3% през следващите пет години, пита Куксън? И как може да се предполага това?

Централните банки по света провеждат мащабна и неопитвана досега парична политика, не на последно място Фед. Де факто те казват, че комбинацията от огромна и безпрецедентна монетарна и фискална политики не е имала и няма да има и най-малък дългосрочен ефект върху инфлацията или поведението.

Настоящият режим на Фед прави този на Грийнспан, който позволи инфлацията на балона при акциите от края на 90-те години и насърчи последвалия жилищен балон, да изглежда като модел на трезво разсъждение. На някакъв етап Фед ще трябва да осъзнае реалността. И цените на всички видове облигации ще се сгромолясат. Междувременно инфлацията и очакванията за нея ще продължават да растат.