Няма нищо супер в този цикъл на суровините

През тази година цените на суровините се повишиха до много високи нива. Желязната руда и медта достигнаха исторически рекорди преди да спаднат, след като Китай предприе действия за ограничаване на цените им. Алуминият е скъп, а цените на петрола се колебаят около 75 долара за барел. В началото ли сме на нов суровинен суперцикъл, се питат на страниците на Financial Times Джумана Салехеен, главен икономист в CRU, и Лаван Махадева, директор изследвания в консултантската компания за суровини. 

Нашата гледна точка е, че наблюдаваме нормално с оглед бизнес цикъла възстановяване на цените на суровините, а не суперцикъл, посочват авторите. Дефиницията за суперцикъл следва тази на руския икономист Николай Кондратиев и неговото описание на дългосрочните трендове, които преобладават в продължение на десетилетия. В контекста на цените на суровините суперцикъл означава ръст в цените, който продължава от 10 до 35 години.

Суперциклите са доста специални събития. През последните 150 години е имало само четири суперцикъла, но много повече бизнес цикли.

Вярваме, че цените на суровините ще отстъпят от сегашните си върхове, но ще останат повишени в продължение на няколко години. Но не предвиждаме цените да бъдат високи за десетилетие, което е необходимо, за да имаме суперцикъл, смятат Салехеен и Махадева.

Всички суровини са различни, но общият модел в момента са по-високите цени, движени от силно търсене и забавен отговор на предлагането.

Що се отнася до търсенето, това на суровини се възползва неимоверно от възстановяването след Covid-19. Затварянията и изискванията за социално дистанциране накараха хората да останат у дома и да харчат повече, отколкото обикновено, за трайни стоки - перални машини, фитнес оборудване, електроника и нови жилища. Търсенето им от своя страна подхрани суровините - стомана, мед, желязна руда и алуминий.

Но този темп на търсене на трайни стоки няма да се запази. С края на затварянията се очаква потребителското търсене да се измести от стоките към услугите - тъй като хората започват да излизат по барове, ресторанти и кина, и да ходят на почивка. Покупките на трайни стоки ще спаднат, а оттук и търсенето на суровини.

Ами плановете на различни правителства за икономическо възстановяване чрез инвестиции в инфраструктура? Търсенето от Китай е изключително силно, но вече виждаме признаци на смекчаване, тъй като Пекин премина към затягаща фаза на паричната и фискалната политики. Европейският зелен курс и американският план за заетостта на Джо Байдън, който предвижда около 1 трлн. долара за инфраструктурни разходи, не променят играта. Нашите изчисления показват, че те ще доведат само до умерено повишаване в търсенето на метали.

От страната на предлагането, загрижеността за устойчивостта и декарбонизацията се засили. Амбицията на Китай да ограничи използването на въглища за енергия е реална. Това ни накара да намалим прогнозите си за бъдещото предлагане на суровини, особено на алуминий и стомана. Това означава, че очакваме цените на суровините да слязат от сегашните си върхове, но след това да се установят на по-високо ниво от това, което бяхме прогнозирали преди година.

Да вземем медта. Производството е по-силно от очакваното, но пандемията остава заплаха за крехкия фундамент в предлагането на суровината. Очаква се вълна от нов капацитет да се появи между 2021 и 2023 г. Очакваме цената на медта да се понижи от сегашните нива през следващите няколко години, но да остане доста над пределните разходи в тази индустрия.

От средата на десетилетието липсват ангажирани инвестиции в мед и предлагането може да изостане от търсенето и да доведе до по-високи цени. Има редица проекти, които могат да отговорят на нарастващото търсене на мед от електрификацията и възобновяемата енергия. Но с опасенията за околната среда, сложността на добива и политическата несигурност, необходимото предлагане ще бъдат възможно само на по-висока цена от тази на медта през голяма част от миналото.

И накрая, по отношение на нефундаменталните фактори, инфлационните страхове доведоха до доста спекулативни покупки на суровини и свързани с тях акции. Нашето гледище е, че ускорването на инфлацията е временно и че не се връщаме към 70-те години. В този смисъл тази спекулативна дейност е донякъде погрешна и може да доведе до корекция.

Дисбалансът между търсенето и предлагането, дължащ се на икономическото възстановяване от пандемията, вероятно ще избледнее, тъй като икономиките се отварят и потребителите променят моделите си на харчене. Все още има несигурност около правителствените планове преди конференцията на ООН за климата и може да получим нова информация, която да промени нашата оценка. Дотогава това ще остане нормален цикъл на суровините, в който няма нищо супер.