Диктатурата на Си Дзинпин застрашава китайската държава

Смятам Си Дзинпин за най-опасния враг на отворените общества в света. Китайският народ като цяло е сред неговите жертви, но вътрешнополитическите му противници и религиозните и етническите малцинства страдат от неговото преследване много повече. Смятам за особено обезпокоително, че толкова много китайци изглежда намират неговата точкова система на социално наблюдение не само за поносима, но и за привлекателна. Тя им предоставя безплатни социални услуги и им казва как да се предпазят от проблеми, като не казват нищо критично за Си Дзинпин или неговия режим. Ако можеше да усъвършенства системата и да осигури постоянно нарастващ стандарт на живот, неговият режим щеше да стане много по-сигурен. Но той е обречен на трудности и в двете измерения.

За да разберем защо, е необходима известна историческа ретроспекция. Си Дзинпин дойде на власт през 2013 г., като се възползва от смелата програма за реформи на своя предшественик Дън Сяопин, който имаше много различна концепция за мястото на Китай в света. Дън Сяопин осъзна, че Западът е много по-развит и Китай има какво да научи от него. Вместо да бъде диаметрално противоположен на доминираната от Запада глобална система, той искаше Китай да се издигне в нея. Подходът му направи чудеса. Китай беше приет за член на Световната търговска организация през 2001 г. с привилегиите, които идват със статута на по-слабо развита държава. Китай започна период на безпрецедентен растеж. Страната дори се справи с глобалната финансова криза от 2007-08 г. по-добре от развития свят.

Си Дзинпин не успя да разбере как Дън Сяопин постигна успеха си. Той го приемаше като даденост и го експлоатира, но изпитваше силна неприязън към Дън Сяопин. Той го смяташе за отговорен за това, че не уважаваше баща му и че го отстрани от Политбюро през 1962 г. В резултат на това Си Дзинпин израства в провинцията при много трудни обстоятелства. Той не е получил подходящо образование, не е ходил в чужбина и не е научил чужд език.

Си Дзинпин посвети живота си на премахване на влиянието на Дън Сяопин върху развитието на Китай. Неговата лична вражда с Дън Сяопин изигра голяма роля за това, но други фактори са също толкова важни. Той е силно националистичен и иска Китай да стане доминиращата сила в света. Той също така е убеден, че Комунистическата партия на Китай трябва да бъде ленинска партия, готова да използва политическата и военната си сила, за да наложи своята воля. Си Дзинпин силно усеща, че това е необходимо, за да се гарантира, че Комунистическата партия ще бъде достатъчно силна, за да наложи жертвите, необходими за постигането на целта му.

Си Дзинпин осъзна, че трябва да остане безспорен владетел, за да изпълни това, което смята за мисия на живота си. Той не знае как функционират финансовите пазари, но има ясна представа какво трябва да направи през 2022 г., за да остане на власт. Той възнамерява да наруши мандатността, установена от Дън Сяопин, според която той бе наследен от двамата предшественици на Си Дзинпин - Ху Дзинтао и Дзян Дзъмин. Тъй като мнозина от политическата класа и бизнес елита са склонни да се противопоставят на Си Дзинпин, той трябва да им попречи да се обединят срещу него. По този начин първата му задача е да подчини всеки, който е достатъчно богат, за да упражнява независима власт.