Диктатурата на Си Дзинпин застрашава китайската държава

Си Дзинпин, владетелят на Китай, страда от няколко вътрешни несъответствия, които значително намаляват последователността и ефективността на неговото ръководство. Има конфликт между неговите вярвания и действията му, и между публичните му декларации, че иска да направи Китай суперсила, и поведението му като местен владетел. Тези вътрешни противоречия се разкриха в контекста на нарастващия конфликт между САЩ и Китай, пише за Wall Street Journal Джордж Сорос, основател на фондацията Отворено общество.

В основата на този конфликт е реалността, че двете държажви представляват системи на управление, които са диаметрално противоположни. САЩ отстояват демократично, отворено общество, в което ролята на правителството е да защитава свободата на личността. Си Дзинпин от своя страна вярва, че Мао Дзедун е изобретил превъзхождаща форма на организация, която той продължава: тоталитарно затворено общество, в което индивидът е подчинен на еднопартийната държава. Тя е превъзхождаща според този възглед, защото е по-дисциплинирана, по-силна и следователно с гарантиран успех в съперничество.

Отношенията между Китай и САЩ бързо се влошават и могат да доведат до война. Си Дзинпин даде да се разбере, че възнамерява да завладее Тайван през следващото десетилетие и съответно увеличава военния капацитет на Китай.

Той също така е изправен пред важно вътрешно препятствие през 2022 г., когато възнамерява да наруши установената система за наследяване, за да остане доживотен президент. Той чувства, че има нужда от поне още десетилетие, за да концентрира властта на еднопартийната държава и нейната армия в собствените си ръце. Той знае, че планът му има много врагове и иска да се увери, че те няма да имат способността да му устоят.

На този фон се развиват настоящите сътресения на финансовите пазари, които заварват много хора в неведение и ги оставят объркани. Объркването задълбочи сътресенията.

Въпреки че вече не се занимавам с финансовите пазари, преди бях активен участник. Аз също съм активно ангажиран с Китай от 1984 г., когато запознах реформаторите от местната комунистическа партия с техните колеги в моята родна Унгария. Те научиха много едни от други, а аз продължих като създадох фондации и в двете страни. Това беше началото на кариерата ми в това, което наричам политическа филантропия. Моята фондация в Китай беше уникална, тъй като получи почти пълна независимост. Затворих я през 1989 г., след като научих, че е попаднал под контрола на китайското правителство и точно преди клането на площад Тянанмън. Възобнових активното си участие в Китай през 2013 г., когато Си Дзинпин стана лидер, но този път като явен противник на това, което оттогава се превърна в тоталитарен режим.