Имотният бум в Китай приключи, нужни са нови двигатели на търсенето

Редица значими индикатори показват, че тези инвестиции са движени от неустойчиви цени и прекомерен ливъридж, а също така създават огромен излишен капацитет: съотношенията цена/доход в Пекин, Шанхай и Шънджън са далеч по-високи, отколкото в други големи градове по света; жилищното богатство представлява 78% от всички китайски активи през 2017 г., срещу 35% в САЩ; съотношенията на дълга на домакинствата са сравними с тези в страните с високи доходи; процентът на свободни жилища и други мерки за излишен капацитет са високи; нивото на собственост на жилища е достигнало 93% през 2017 г. Освен това формирането на семейства се забавя, населението на Китай застарява и 60% от него вече е урбанизирано. Всичко това сигнализира, че бумът при имотите трябва да приключи.

Тъй като правителството контролира финансовата система на Китай, то може да предотврати финансова криза. Голям спад в цените на жилищата и голямо отрицателно въздействие върху богатството и разходите на домакинствата са вероятни, но могат да бъдат избегнати. Най-непосредствената заплаха е, че инвестициите в имоти ще се сринат. Това би имало голям отрицателен ефект върху финансите на местната власт. Но преди всичко ще остави огромна дупка в търсенето. Рогоф и Ян твърдят, че „20% спад при активността в недвижимите имоти може да доведе до спад на БВП с 5-10%, дори без усилването от евентуална банкова криза или отчитане значението на недвижимите имоти като обезпечение“. Може да е по-лошо.

Между 2012 и 2019 г. инвестициите допринесоха за 40% от ръста на търсенето в Китай. Ако инвестициите в имоти спаднат рязко, това ще отвори огромен недостиг. Толерирането на тази болезнена корекция обаче в крайна сметка би било желателно. Това трябва да подобри благосъстоянието на населението: в края на краищата изграждането на ненужни имоти е загуба на ресурси. Забавянето на скорошните темпове на инвестициите в имоти също така би било естествена последица от „трите червени линии“ за строителните предприемачи, наложени от държавата миналата година: твърди ограничения на съотношенията дълг/активи, дълг/собствен капитал и кеш/краткосрочен дълг.

Основната политика сега трябва да бъде за изместване на разходите към потребление и далеч от най-разточителните инвестиции. Това би изисквало преразпределение на доходите към домакинствата, особено по-бедните, както и увеличаване на публичното потребление. Подобна промяна би се вписала и в неотдавнашната атака срещу привилегиите на голямото богатство. Това би изисквало и големи реформи, по-специално в данъчното облагане и структурата на публичните разходи. Освен това инвестициите трябва да се изместят от имотите към прехода извън високите въглеродни емисии. Това също ще изисква големи промени в политиките.

Кризите са и възможности. Китайското правителство е напълно наясно, че големият инвестиционен бум при имотите надхвърли разумните граници. Икономиката се нуждае от различни двигатели на търсенето. Тъй като страната все още е относително бедна, продължителното икономическо забавяне, като това в Япония например, не е желателно, особено когато се има предвид възможността за подобряване качеството на растеж. Но моделът, основан на прахоснически инвестиции, достигна своя край. Той трябва да бъде заменен.