„Общият просперитет“ на Си кара „Уолстрийт“ да преосмисли рисковете около Китай

Седмица след като подробностите за новия политически лозунг на китайския президент Си Дзинпин "общ просперитет" бяха публикувани в печатното издание на Китайската комунистическата партия (ККП), инвеститорите на „Уолстрийт“ осъзнават, че най-гъсто населената страна в света може да е поела в коренно различна посока, пише Nikkei.

Ограничаването на неравенството по отношение на богатството и значителното увеличаване на средната класа са основните стълбове на новата ера, чието начало поставя китайският държавен глава. За първи път стана публично достояние графикът на програмата „Забележителен и съществен напредък“ към общ просперитет до 2035 г.

„Правилата на играта се промениха“, коментира Лиланд Милър, главен изпълнителен директор на China Beige Book, аналитична фирма, която съветва инвеститорите относно Китай. 

Тейлър Льоб, анализатор в Trivium China, който се фокусира върху китайските финансови пазари, споделя, че промените няма да бъдат незабавни, но със сигурност ще се запазят в дългосрочен план.

„Това ще бъде много дълъг, продължителен процес, вместо голям взрив“, изтъква той.

Стълбовете на общия стремеж към просперитет бяха оповестени за първи път миналата седмица в списанието на комунистическата партия Qiushi, което предоставя подробности от речта на Си през август. Китайският лидер предупреди за опасностите от неравенството при доходите, като призова за преразпределение на богатството, като си поставя за цел да постигане "общ просперитет за всички" до средата на века.

„В някои страни разликата в състоянието и сривът на средната класа задълбочиха социалните разделения, политическата поляризация и популизма, предоставяйки ясен урок на света“, изтъква Си.

Въпреки че не беше цитиран конкретен показател за това какво определя общия просперитет, планът на Си се фокусира върху подкрепата за китайците с по-ниски доходи чрез програми за социално подпомагане, субсидиране при покупката на жилища и политики за ограничаване на богатите и тяхното „несправедливо богатство“. Такива политики включват национален план за данък върху имотите - който вече е изправен пред съпротива - и преследване на измами и укриване на данъци.

Си също така призова за укрепване на общественото благосъстояние и благотворителност.

Общият стремеж към просперитет, който за първи път намери място в дневния ред на партията, когато Си го спомена в речта си през август, следва по-широк месечен натиск върху всичко - от китайските компании, листнати в САЩ, до видео игрите и услугите за извънкласно обучение.

„Това, което видяхме, стъпка по стъпка, в почти всеки аспект от живота и политиката, е как комунистическата партия възобновява властта си в ущърб на пазарите“, изтъква Скот Кенеди от базирания във Вашингтон мозъчен тръст Центъра за стратегически и международни изследвания.

Инвеститори в компании, като технологичните гиганти Alibaba и Didi, които отчетоха рязко понижение на цената на своите акции, загубиха милиарди долари заради решението на Пекин.

Кенеди споделя, че достъпът до капитал за по-малките предприятия в Китай вече намалява и частните предприемачи вече няма да са толкова склонни да инвестират в страната.

„Те може да стигнат до обща бедност, ако държавата отиде твърде далеч“, предупреждва Кенеди.

Въпреки това по-широките инвестиции в Китай от някои американски компании не бяха обезсърчени от стратегията. BlackRock, която тази година стана първата чуждестранна компания, която управлява изцяло притежаван от нея бизнес с взаимни фондове в Китай, препоръча на инвеститорите да увеличат финансовата си експозиция към страната до три пъти.

Компании като BlackRock със значителен отпечатък в Китай е малко вероятно да бъдат разколебани заради идеята на Си за общ просперитет, но Милър смята, че дните на компаниите, които сляпо навлизаха на китайския пазар, може да са приключили.

Терминът „общ просперитет“ е използван от Мао Дзедун през 50-те години на миналия век и от Дън Сяопин, когато през 80-те години предприема реформи в частния сектор, които ускоряват изумителния растеж на Китай през следващите десетилетия.

По това време Дън посочва, че е необходимо някои хора и части от страната първо да забогатеят, за да подхранват растежа като средство за общ просперитет, но четири десетилетия по-късно този растеж също доведе до сериозно разделение  на хората от селата и градовете по отношение на богатството.

В крайна сметка това може да е краят на една ера на реформи – в която китайската икономика расте с удивителни темпове и милиони хора забогатяват – и началото на друга, в която социалните компоненти на политиката на партията са по-пряко свързани с китайска икономическа структура.