Инфлацията в САЩ може да роди голяма политическа промяна

Тъй като прекомерната инфлация е един характерен резултат от системата на фиатните (декретните – бел. прев.) пари, има ли наистина някой изненадан, че такъв момент може би се задава отново? Изглежда, че почвата е подготвена от дълго време: Разюздано държавно заемане. Увеличаващи се регулаторни тежести и пречки пред бизнеса и работниците. Намаляване на участието на работната сила. Специфичното нежелание на голяма група млади мъже да търсят работа или образование, пише Холмън Дженкинс за Wall Street Journal.

След това дойдоха пандемията и пандемичното разходване, които изместиха общественото търсене от услуги (вече не са налични) към стоки, които веригата за доставки има трудности да достави.

Джером Пауъл, шефът на Федералния резерв, предпоставя щастлив край: производството се възобновява, стоките и услугите потичат в изобилие, инфлацията е преходна. Но той знае, че не е толкова просто. Появата на централни банкери е ужасната инфлационна психология, но инфлационните очаквания не се вграждат в главите на потребителите поради травма от детството, а защото те разпознават мисленето на регулаторите за толериране на инфлацията. И Пауъл, чиято нова номинация за поста предстои, трябва да подчини себе си и своите монетарни решения на бързо оформящия се нов дневен ред във Вашингтон: усилията на цялата върхушка да попречи на Доналд Тръмп да се върне в Белия дом.

Инфлацията е като Covid: Ако се развихри, тя ще доминира нашата политика. Тя причинява голямо нещастие, но също така прави възможни нови неща.

През 70-те години на миналия век инфлационната криза потопи управляващите, заети с опити да поправят предлагането и цената на въздушния транспорт, камионния транспорт, железопътните услуги и доставките на енергия за потребителите. Тя разруши данъчната система, която се оказа, че непрекъснато тласка хората към по-високи пределни ставки, въпреки че реалните им доходи и жизненият им стандарт намаляваха.

Като цяло, голяма революция относно ролята на правителството в икономиката започна при Джими Картър и продължи при Роналд Рейгън и отекна в целия западен свят.

Днешната инфлация би ударила една негъвкава икономика. Правилата за зониране потискат предлагането на жилища; лицензионните ограничения потискат предлагането на лични услуги. Вятърните и слънчевите мандати засягат надеждността на мрежата. Помощите, базирани на подоходен критерий, правят по-малко привлекателно за американците да работят.

Може да открием други уязвимости, но две ярки такива не бяха част от историята през 70-те години. През 1977 г. федералният дълг бе 34% от БВП; днес е 125%. А делът на американците, които са получили пряка държавна помощ, се е увеличил четирикратно. Сега тя включва повече от 50% от населението и това е преди огромните ни пандемични разходи и социалните амбиции на Джо Байдън.