Освен с инфлацията Фед води битка и за умовете на потребителите

Когато председателят на Федералния резерв Джей Пауъл се опита да обясни обосновката за увеличението на основната лихва на Фед с 0,75 процентни пункта в сряда (до диапазона 1,50-1,75% - бел. прев.), той по същество се обърна към две различни аудитории, пише Джилиън Тет за Financial Times. 

Втората (далеч по-голяма) група се състои от обикновени простосмъртни, повечето от които вероятно са объркани от случващото се. В крайна сметка, както Пауъл призна, цяло поколение американци „изживява инфлация реално за първи път“, тъй като такова повишение на цените не се е случвало от 40 години.

Освен това не-икономистите обикновено имат само бегла представа за това как работи паричната политика. В крайна сметка е много по-трудно да се установи какво всъщност означава увеличение на лихвения процент със 0,75 пункта, отколкото да се интерпретира цената на бензина.

Тази разлика във възприятията има значение - както самият Пауъл знае твърде добре. Една от причините, поради които Фед повиши лихвите тази седмица, е, че в предходната се появиха осезаеми данни за потребителските цени, показващи годишна инфлация от 8,6 на сто през май на годишна база.

Вторият голям, макар и по-малко забележим фактор, обаче беше, че миналата седмица бяха предостави и данни, които показват, че потребителите очакват 5,4% и 3,3% инфлация съответно през следващите една и три години, доста рязко увеличение.

Някои икономисти може да възразят, че обществото обикновено е много слабо в прогнозите. Ръководителите на Фед изглежда са съгласни: техните индивидуални прогнози, базирани на фундаменталните технически модели на търсене и предлагане, предполагат значителен бъдещ спад в темпа на инфлацията.

Човек се надява моделите да са коректни. Но проблемът с инфлацията, както легендарният бивш председател на Фед Пол Волкър често е отбелязвал пред приятели, е, че тя лесно може да заживее свой собствен живот. С други думи, очакванията се самоизпълняват. Или, казано по друг начин, Пауъл не само води битка на пазарите, но и с умовете на потребителите. И тази втора битка става все по-предизвикателна.

За да разберете защо, разгледайте работата на поведенчески икономисти като Меър Статмън, които са изучавали психологията на ценовите покачвания по целия свят. Както той каза на симпозиум, посветен на инфлацията, в Ню Йорк тази седмица, реакциите на потребителите към ценовите тенденции често са изкривявани от пет психологически фактора.