Освен с инфлацията Фед води битка и за умовете на потребителите

Единият е „рамкиране“. Тъй като потребителите обикновено разчитат на критерии като цените, за да анализират икономическите тенденции, те се чувстват дезориентирани, ако „инфлацията изкриви доларовия критерий“, посочва Статмън. По този начин те често се поддават на така наречената „парична илюзия“, при която се фокусират само върху номинални цени и ставки, а не върху „реални“, коригирани с инфлацията.

Вторият фактор е „страхът“, който се подхранва от тази дезориентация. Третият е „достъпността“ или лекотата, с която данните могат (или не могат) да бъдат наблюдавани. А четвъртият и петият са преки пътища към „потвърждение“ и „представителност“. Те включват тенденцията хората да забелязват само информация, която отговаря на техните вече съществуващи идеи, и да интерпретират данните чрез „екстраполиране на близкото минало в бъдещето“.

И петте модела имат значение в момента. Скоростта, с която инфлацията нараства, дезориентира много хора. Освен това потребителите са бомбардирани от някои силно „достъпни“ (т.е. видими) цифри, като 60-процентното увеличение на цените на бензина на годишна база. За тях е естествено да използват това като измерител на по-широкия процент на инфлация, колкото и да е неточен, и да го проектират напред от чист страх.

На следващо място е проблемът с „предубедеността на потвърждението“. Проучване на аналитичния център Pew, публикувано през май, показа, че 70% от американците разглеждат инфлацията като „много голям проблем”, който надминава с голяма разлика други опасения. Въпреки това, има рязко партийно разделение: въпреки че 84% от републиканците са разтревожени от инфлацията, това важи за само 57% от демократите - без значение, че те са изправени пред едно и също увеличение на цените.

Това е лесно за обяснение: републиканските лидери непрекъснато говорят за инфлацията, защото искат да уязвят Белия дом, което от своя страна оформя възприятията на потребителите. Това е важно. Както отбелязва Робърт Шилър, друг поведенчески икономист, „разказите“, които си изграждаме за икономиката, не само отразяват икономическата реалност, те я оформят по самоизпълняващ се начин – дори ако тези разкази не съответстват на макроикономическите модели.

И така, какво може да направи Пауъл? В сряда той се опита да преформулира популярния разказ, като непрекъснато изричаше фразата „ценова стабилност“ и подчертавайки ангажимента на Фед към нея. Но той също така призна, че централната банка сега следи общата инфлация (тоест брутната, която отразява разходите на потребителите), вместо само „основната“ (изключваща храните и енергията – бел. прев.), която обикновено предпочита. Това е знак, че Фед знае, че обществените възприятия са важни.

Но суровата реалност е, че Пауъл трудно ще спечели битката за умовете на хората – без значение от пазарите – докато бензинът от 5 долара за галон все още е „достъпно“ число. Освен това енергийните разходи не могат да бъдат контролирани с покачване на лихвите от 0,75 пункта. Ето защо сега той е решен да държи ръста на заплатите под контрол, дори с цената на по-висока безработица. И затова Америка вероятно се плъзга към стагфлация - макар това да не е дума, която самият Пауъл би използвал.