Необходима е координация, за да не се повтори европейската дългова криза

Да започнем с това, че вярваме, че управителният съвет няма да постигне предварително съгласие относно целевите нива на доходност, или спредовете. Ценообразуването на доходностите на страните на базата на макро и фискални фактори е колкото наука, толкова и изкуство, а членовете на съвета вероятно ще имат различни мнения по този въпрос.

Освен това съветът може да не е съгласен относно това дали държавите със слаби фискални основи и перспективи за растежа са изправени пред ликвидна криза или такава на платежоспособността, когато разходите им по заемите се повишат.

В очакване на такова несъгласие финансовите пазари биха могли да тестват решимостта на централната банка да избегне фрагментацията, оказвайки натиск върху отделни държави чрез повишаване на доходността по техните държавни облигации.

Предстоящото предизвикателство се крие в разработването на комбинация от политики, която едновременно с това придава правдивост на ангажимента на ЕЦБ да снижи инфлацията до целта, като същевременно минимизира риска икономиките да влязат в такава траектория. Според нас ще е необходима известна степен на координация между монетарните и фискалните власти.

Националните фискални власти трябва да предприемат надеждни фискални консолидации, които няма да навредят на растежа. Този път пандемичният фонд за възстановяване на ЕС ще помогне да се защитят публичните инвестиции от затягането.

Трябва да се въведе отново известна степен на фискална дисциплина, за да се намалят фискалните рискове и моралният риск. Известна фискална подкрепа за домакинствата с ниски доходи и малките и средни предприятия може да бъде финансирана чрез европейски нисколихвени заеми, както беше направено по време на коронавируса.

В същото време ЕЦБ, като интернализира въздействието на по-строгата фискална позиция върху растежа и инфлацията, би могла да се ангажира с по-малко затягане на паричната политика и по много плавен начин. Тя трябва да гарантира, че действията й не правят работата на националните фискални органи още по-предизвикателна от икономическа и политическа гледна точка.

Въпреки че не е лесно за координиране, това ни се струва реалистичен компромис, който би могъл да постави еврозоната на по-благоприятна траектория от тази, при която правителствата с висок дълг продължават да поддържат големи първични дефицити, докато ЕЦБ затяга паричната политика.