Готова ли е България за предизвикателствата на настоящето и бъдещето?

В очакване сме на няколко мегатренда, на големи еволюционни стъпки, които ще променят изцяло концепцията за реалността такава, каквато я познаваме. Всяка радикална промяна в човешкото общество в миналото е предизвикана от някои от ключовите позволяващи това фактори - от дървото, камъка, бронза, желязото, през парата, електричеството, автоматизацията, до нашето съвремие, с навлизането на Интернет и технологиите. Скоро те ще предначертаят и изменят не само политиката, икономиката, търговията, културата и обществата, но и биологията и етиката ни, пише в своя анализ д-р Мариана Тодорова, БАН.

Кои са тези трендове?

Роботизация, автоматизация и изкуствен интелект. Бъдеще на професиите

Според прогнози на „Макинзи“ през 2022 г. около 47% от професиите ще преминат към частична или цялостна автоматизация или роботизация. За 2025 г. процентът нараства до 52 %, за да стигне очаквано ниво от 70% през 2035 г. Съществуват противоположни дори взаимоизключващи се прогнози. От една страна, технологичните оптимисти заявяват, че много работни места и професии ще изчезнат, но това ще даде шанс да се появят нови, които са по - творчески и по-иновативни, способни да разгърнат нов, неразкрит досега човешки потенциал.

В този аспект обаче се пропуска, че машинното обучение (един от подходите за създаване на изкуствен интелект) напредва доста бързо и ще се усъвършенстват за извършването на все по – сложни дейности. Прогнозите сочат, че не само професии с монотонни и повтарящи се функции, но и такива, които обработват данни, като счетоводители, журналисти, телевизионни говорители, правни съветници, лекари за диагностициране на елементарни заболявания постепенно ще бъдат изместени от машините. В посочените сфери професионалистите ще останат за случаите, когато е необходимо комплексно решаване на проблеми, напр. писане или обработка на по-разнопосочна информация, правене на по-сложен правен анализ или при диагностициране на усложнено състояние от няколко заболявания, които взаимно си влияят.

В книгата “Hommo Deus” израелският изследовател Ювал Харири говори, че човечеството преминава към „икономика на дехуманизацията“. Ако досега тя е на знанието, то в бъдеще ще бъде на машините и на изкуствения интелект и ще трябва да се търсят алтернативни източници за доходи.

Всяка държава трябва незабавно да реформира образователните си системи отвъд тясното специализиране и профилиране, които да създават нагласи за интердисциплинарно сътрудничество и редовна преквалификация. Моделът на социалните и здравни системи също по принуда ще трябва да бъде преосмислен. Въпрос на глобален консенсус е новият тип производства да бъдат облагани с данъци, защото те на практика почти няма да струват, а ще изместят все повече човешки труд. Те ще имат капацитета да работят денонощно, за тях няма да са необходими възнаграждения, социални и здравни осигуровки, а само първоначална инвестиция за закупуване на оборудването. Ако обаче липсва наднационално споразумение по тези въпроси, то ще се преповтаря феноменът на търсене на данъчни убежища, които ще генерират неравенства от нов тип. Съвременните национални държави функционират около два принципа – монопол върху насилието (водене на войни и обществен ред) и монопол върху събирането на данъци. Резистентността и отпорът към криптовалутите засега гарантира втория, но решението на Facebook да създаде и използва своя собствена криптовалута също ще доведе до големи обрати.

Повечето професии се очаква да изчезнат и трансформират чрез тесния, първичен изкуствен интелект, който вече е постигнат (Siri, Cortana, Alexa и др.). Повече предизвикателствата и потенциалните опасности биха дошли от генералния и супер изкуствения интелект, който е равностоен на човешкия или превъзхождащ го.

България също ще трябва да е готова със собствен план за действие за световната тенденция за роботизация, автоматизация и навлизане на изкуствен интелект. При нея изтъкваните като конкурентни предимства по-евтин работен труд и ниски данъци автоматично ще изчезнат. Хиляди хора ще трябва да се реадаптират и преквалифицират, да усвоят умението на ученето през целия живот.

За целта трябва се променят и пригодят образователните и социални системи. Ще трябва да има нов подход в облагането на данъци на тези производства и нов подход във формиране на доходи, здравни и социални осигуровки на хората-работещи и отпадащи. Тези тенденции ще се отразят и на формите на държавно устройство, начин на събиране на данъци и функциониране на финансови системи. В страната има създадена екосистема от специалисти в IT сектора, този капацитет трябва да се използва за развитие на сравнителните ѝ предимства.

Изцяло погрешно е за бъдещето на пазара на труда на страната да се съди за настоящите тенденции и на основата на екстраполацията да се съди как ще изглежда след 10 или 20 години. Като илюстрация за това може да посочим прогнозата на социалното министерство, че към 2032 г. ще се търсят хора със средно образование и продавачи.