ЕЦБ започва основен преглед на водещата си програма за борба с коронакризата

Европейската централна банка е започнала мащабно преразглеждане на своя основен кризисен инструмент за справяне с икономическите последствия от коронавирусната пандемия.

Оценката трябва да определи какъв ще е ефектът от мащабната схема за изкупуване на облигации, която ЕЦБ започна през март в отговор на кризата и разшири до 1,35 трлн. долара през юни, посочват пред Financial Times двама членове на Управителния съвет на институцията, пожелали анонимност.

По думите им важен въпрос за прегледа ще е колко дълго т. нар. Програма за извънредни пандемични покупки (Pandemic Emergency Purchase Programme – РЕРР) трябва да продължи и дали останалите допълнителни обеми трябва да бъдат прехвърлени към другите дълготрайни схеми за покупка на активи на централната банка.

„Тази допълнителна гъвкавост беше много полезна“, посочва единият от членовете на УС. „Не трябва да разгледаме всички части на инструментариума много внимателно. Ще имаме ползотворна дискусия, добър дебат и не знам къде ще приключим“, посочи още той.

От ЕЦБ отказаха коментар за преразглеждането на инструмента, което се очаква да бъде обсъдено от УС следващия месец. То се появява и на фона на разрастващите се дебати в Съвета за това дали програмата не трябва постепенно да започне да бъде ограничавана или напротив, да бъде разширена.

Преди началото на новата програма покупките на суверенен дълг от страна на централната банка бяха обвързани със самоналожени ограничения, чиято цел бе да се предотвратят обвиненията, че чрез тях ЕЦБ финансира пряко отделни правителства – престъпление според европейското законодателство.

Това обаче се промени с началото на PEPP, която премахна ограничението за покупка на само една трета от дълга на дадена страна. Вместо това инструментът въведе по-гъвкава политика за покупки, според която те трябва да са пропорционални на размера на съответната икономика.

Също така в рамките на РЕРР може да се купува гръцки облигации – промяна на дългогодишната традиция на ЕЦБ да не купува дълг, oценен под инвестиционното равнище.

Но всеки опит да се увеличи гъвкавостта на основната програма на ЕЦБ за покупка на облигации може да срещне суров отпор, най-вече у някои критици в Германия, които се готвят за нова съдебна битка в Конституционния съд.

Когато през май съдът постанови, че ЕЦБ трябва да обясни по-ясно защо нейните покупки на държавен дълг не нарушават европейските закони, от банката се позоваха именно на своите самоналожени ограничения като основна причина защо няма нарушения.

Според друг от членовете на УС прегледът на програмата ще трябва да установи дали ЕЦБ има нужда да промени политиката си и вместо РЕРР да се фокусира върху увеличаване на мащаба на другите си инструменти за покупка на активи.

„Може да е по-лесно за някои централни банки да приемат, че разширяваме традиционната програма за покупка на активи, а не РЕРР“, посочва източникът.

Някои членове на ЕЦБ се притесняват, че РЕРР може да се превърне в по-трайна част от паричната политика на централната банка, най-вече след като бе удължена от края на тази година до юни 2021 г.

Йенс Вайдман, управител на германската Бундесбанк и един от най-дългогодишните членове на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви миналия месец, че извънредните мерки за паричната политика трябва да бъдат ограничени, когато кризата приключи. Той също така допълни, че за него от особено значение е било това, че РЕРР е ограничена във времето и е обвързана изцяло с кризата.

Към миналата седмица ЕЦБ е купила в рамките на РЕРР активи за 527 млрд. евро в допълнение към над 2,8 трлн. евро от другата си програма за покупка на активи. Някои експерти очакват централната банка да увеличи плановете си за покупка на дълг с още 500 млрд. евро най-рано през декември в опит да стимулира инфлацията към целта от малко под 2%.